Народното събрание прие на първо четене на 15 юли 2026 г. проектобюджета за 2026 г. с дефицит от 5,7% от БВП и възможност за поемане на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро. Това не е окончателно приемане на бюджета. Законопроектът трябва да бъде гласуван и на второ четене и може да бъде променен.

Дефицитът е изчислен на малко над 7,2 млрд. евро. Приходите са планирани на 49,561 млрд. евро, а разходите достигат 56,8 млрд. евро. Управляващите твърдят, че без предложените мерки дефицитът би бил около 7,4% от БВП.

Кой ще понесе непосредствения ефект

Цената няма да се поеме с една мярка. Тя ще се разпредели между работещите, потребителите, бизнеса и бъдещите бюджети.

  • Работещите с високи доходи ще бъдат засегнати от увеличаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август 2026 г.
  • Шофьорите ще плащат повече за винетки, тъй като проектът предвижда увеличение на таксите с 30%.
  • Държавните служители ще започнат да поемат част от личните си осигуровки, макар правителството да обещава компенсация в заплатите.
  • Игралният сектор ще бъде облаган с 10% върху печалбите от хазартна дейност.
  • Бизнесът в определени отрасли ще плаща по-високи минимални осигурителни прагове.

Очакваният ефект от увеличаването на максималния осигурителен доход е малко над 90 млн. евро. По-високите минимални прагове трябва да донесат около 40 млн. евро. Разширяването на тол системата и по-скъпите винетки се очаква да осигурят още 53 млн. евро.

Дългът не е равен на дефицита

Дефицитът показва с колко разходите на държавата надхвърлят приходите ѝ. Дългът е един от начините тази разлика, както и други плащания, да бъдат финансирани.

От заложения таван за нов дълг не всичко ще отиде за текущи разходи. Министерството на финансите посочва, че средствата ще се използват за:

  • покриване на дефицита;
  • рефинансиране на стар дълг;
  • предварително финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост;
  • други финансови операции.

Според параметрите на проекта държавният дълг трябва да достигне 37,7 млрд. евро, или 31,1% от БВП, в края на 2026 г. Прогнозата е той да нарасне до 44,7 млрд. евро през 2027 г. и до 50,5 млрд. евро през 2028 г.

Финансирането чрез дълг ще се отрази на бъдещите бюджети чрез лихви, рефинансиране и по-малко пространство за нови разходи.

Това е пряката финансова последица от дълга, а не автоматично увеличение на данъците. Ако приходите не достигнат планираните нива, бъдещите правителства ще трябва да избират между по-високи приходи, ограничаване на разходи или ново задлъжняване.

Рискът е в приходите

Фискалният съвет определя дефицита от 5,7% като влошаване на фискалната позиция. Съветът предупреждава, че бюджетът разчита на оптимистични икономически допускания.

Експертите оценяват риска от неизпълнение на данъчните приходи на между 3,5 и 4,7 млрд. евро при различни икономически сценарии.

При по-слаб икономически растеж или по-ниско потребление дефицитът може да нарасне без ново решение на парламента. Тогава натискът може да падне върху капиталовите разходи, социалните плащания или данъчната политика.

Какво получава държавата срещу заема

Проектът предвижда капиталови разходи от 9,36 млрд. евро. От тях около 4 млрд. евро са с национално финансиране, а 5,3 млрд. евро трябва да дойдат от европейски средства, включително по Плана за възстановяване и устойчивост.

Заемът може да подкрепи икономиката, ако финансира инфраструктура, модернизация и проекти с реална възвръщаемост. Ако средствата отиват основно за текущо потребление, държавата остава с лихвите, но без актив, който да носи бъдещи приходи или по-висока производителност.

Натискът от Европейския съюз

Дефицитът от 5,7% е над европейския праг от 3% от БВП. Парламентът прие рамката, докато България вече е в процедура по прекомерен дефицит.

Правителството планира постепенно свиване на дефицита до 3,8% през 2027 г. и до 3% през 2028 г. Това оставя ограничено време за корекция.

Ако приходите се окажат по-слаби или разходите надхвърлят плана, натискът за съкращаване на разходи или за нови приходни мерки ще се засили в рамките на бъдещите бюджетни процедури.

Какво може да се промени на второ четене

Към 20 юли 2026 г. бюджетът е одобрен само на първо четене. Основният въпрос е дали депутатите ще запазят тавана на дълга и капиталовата програма, или ще търсят по-малък дефицит чрез промени в разходите и приходите.

За гражданите важен ще бъде не само размерът на заема. Ключово е дали новият дълг ще финансира инвестиции, или ще покрива трайно разминаване между планирани разходи и недостатъчни приходи.

Окончателната тежест за домакинствата и бизнеса ще зависи от решенията на второ четене, изпълнението на приходите и начина, по който ще бъде използван новият дълг.