Проектобюджетът за 2026 г. с дефицит от 5,7% от БВП премина първия парламентарен етап. Основният спор между управляващи и опозиция е дали дефицитът може да бъде сведен до европейския праг от 3%.

При заложения размер разликата възлиза на около 7,19 млрд. евро. Двете политически версии за бюджета се разминават с приблизително 3,8 млрд. евро.

Тази сума трябва да бъде обяснена чрез разходите, приходите и вече поетите финансови ангажименти. Данните са посочени и в становището на Фискалния съвет.

Какво твърдят управляващите

Кабинетът на Румен Радев представя дефицита като резултат от натрупани задължения и вече поети разходи.

Финансовият министър Гълъб Донев посочи разходи за публичния сектор, социални плащания, компенсации и непокрити ангажименти към общини и държавни дейности.

Според управляващите предишни кабинети са оставили разходи, които не могат да бъдат изключени от бюджета за 2026 г. Те заявяват, че проектът показва пълния размер на проблема.

Правителството представя дефицита от 5,7% като реалната сметка след включването на всички поети ангажименти и разходи.

Какво възразява опозицията

ГЕРБ постави условие за подкрепа. Партията настоява дефицитът да бъде ограничен до 3%.

Бойко Борисов заяви на 12 юли, че ГЕРБ няма да атакува политически кабинета, ако бюджетът бъде преработен в тази рамка.

„Продължаваме Промяната“ определи проекта като непрозрачен. Асен Василев критикува липсата на подробна разбивка на разходите и предупреди, че държавата ще харчи милиарди без достатъчно ясни приоритети, съобщи NOVA.

Критиките на опозицията са насочени и към капиталовата програма, новия дълг и приходните мерки. Чрез тях правителството очаква да финансира част от разходите.

Основните параметри

  • Дефицитът е планиран на 5,7% от БВП, или около 7,19 млрд. евро.
  • Максималният размер на новия дълг за 2026 г. достига 10,1 млрд. евро.
  • Държавният дълг се очаква да достигне около 30,1% от БВП в края на годината.
  • Капиталовите разходи са планирани на около 9,36 млрд. евро.
  • Предвидени са по-висок максимален осигурителен доход, по-високи винетни такси и допълнителни мерки за събираемост.

Фискалният съвет оцени рамката като отстъпление от бюджетната консолидация. Според становището му заложеният дефицит води до трайно надхвърляне на прага от 3%.

Съветът посочва и че част от приходните мерки прехвърлят тежестта към бизнеса и домакинствата.

Какво означава спорът за гражданите

По-високият дефицит означава по-голяма нужда от заемно финансиране. Това може да увеличи разходите за лихви и да ограничи възможностите за нови политики при икономически спад или извънредна криза.

Част от финансовата тежест може да бъде прехвърлена към работещите и бизнеса чрез по-високи осигурителни прагове и такси.

Ако приходите не бъдат събрани според прогнозата, натискът върху бюджета ще се увеличи.

Следващият парламентарен тест

Следващият политически сблъсък ще бъде при обсъждането на конкретните пера и предложенията между първо и второ четене.

Управляващите разполагат с мнозинство, но бюджетът вече се превърна в спор за отговорността и публичните разходи.

Едната страна твърди, че дефицитът от 5,7% е наследен и неизбежен. Другата настоява, че почти 4 млрд. евро могат да бъдат спестени чрез съкращения, реформи и по-ясна капиталова програма.

Решението ще определи не само приемането на бюджета, но и цената на държавното финансиране през следващите години.