Проектобюджетът за 2026 г. постави в центъра на политическия спор дефицит от 5,7% от БВП. На 24 юни финансовият министър Гълъб Донев представи параметрите. На 25 юни парламентарното мнозинство защити плана с аргумента, че бюджетният натиск е натрупван от предишни управления.

Според управляващите дефицитът не може да бъде ограничен с временни мерки. Опозицията оспорва тази оценка. Тя твърди, че бюджетът може да остане в рамките на 3%.

Спорът е по две линии: какъв е реалният размер на дефицита и дали предложените мерки са неизбежни.

Какво предвижда проектът

По представените данни държавата залага фискална корекция за над 2 млрд. лева. Управляващите я определят като опит да бъде спрян моделът на разширяване на разходите без устойчиво покритие от приходи.

Петър Витанов, председател на парламентарната група на „Прогресивна България“, заяви на 25 юни, че „времето на фискалните илюзии приключи“. По думите му спорът е не само за бюджетния закон, а и за последиците от предишна фискална политика.

  • дефицит от 5,7% от БВП за 2026 г.
  • очакван фискален резерв от 2,6 млрд. евро в края на 2026 г.
  • по-висок максимум на осигурителния доход от 1 август
  • 30% увеличение на винетните такси и разширяване на ТОЛ системата
  • 10% данък върху печалбите от хазартна дейност

По данни, представени от финансовия министър, част от натиска идва от разходи за публичния сектор, социални плащания, компенсации и еднократни решения от предишни години. Позицията на кабинета е, че изборът е между незабавна корекция и по-голям риск за публичните финанси.

Къде е политическият конфликт

Спорът не е само за числа. Управляващите твърдят, че са заварили по-тежко състояние на бюджета от предварително обявяваното. Те посочват разминаване между по-ранни оценки и актуалните разчети.

В края на май Гълъб Донев заяви в парламента, че в държавната хазна няма достатъчно средства и че новото правителство е наследило по-тежка картина. Тогава той посочи разлика между оценка за дефицит от 4,1% и правителствен разчет, който достига 7,4% при определени допускания.

„Това не е бюджет на илюзиите, а на реализма, отговорността и оздравяването“, заяви Петър Витанов пред депутатите на 25 юни.

С тези аргументи мнозинството защитава по-строги мерки. Те включват по-високи такси и по-силен натиск за ограничаване на разходите.

Какво оспорва опозицията

Най-ясната критика идва от „Продължаваме промяната“. Асен Василев заяви в началото на юни, че бюджет с дефицит до 3% е възможен при текущия ръст на приходите. Според него начинът, по който са планирани приходите и разходите, има и политическо измерение.

  • дали дефицитът е толкова голям, колкото твърди кабинетът
  • дали мерките са неизбежни или са политически избор
  • кой носи отговорност за натрупаните разходи

Защо това има значение

Темата засяга пряко домакинствата и бизнеса. Ако кабинетът запази курса, това означава по-скъпо ползване на пътищата, по-голям натиск върху определени сектори и по-строг контрол върху публичните разходи.

Има и външен натиск. Европейската комисия вече препоръча процедура при прекомерен дефицит за България, след като прецени, че страната не изпълнява критерия на EU за бюджетен дефицит. Това поставя следващите решения на кабинета под допълнително наблюдение.

Какво следва

В следващите седмици парламентът ще обсъжда не само приходите и разходите, а и политическата отговорност за тях. Управляващите защитават тезата, че корекцията е закъсняла, но необходима. Опозицията се опитва да покаже, че бюджетните числа се използват и като политически аргумент.

Решенията по бюджета ще определят както фискалната рамка, така и цената за бизнеса и домакинствата.