Народното събрание прие окончателно държавния бюджет за 2026 г. на 24 юли. Рамката предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт и възможност за поемане на до 10,1 млрд. евро нов държавен дълг. Бюджетът беше одобрен със 125 гласа „за“ срещу 84 „против“.

Гласуването приключи след два дни дебати. Обсъждането на второ четене продължи повече от 12 часа. Самото приемане на текстовете отне над пет часа.

Приетата рамка увеличава възможностите за ново финансиране, но оставя правителството под натиск заради високия дефицит и процедурата на Европейския съюз за прекомерен дефицит.

Какво предвижда бюджетът

Одобреният закон предвижда приходи от 49,615 млрд. евро и общи разходи от близо 57 млрд. евро. Капиталовите разходи са планирани на 9,361 млрд. евро.

  • дефицит от 5,7% от БВП;
  • до 10,1 млрд. евро нов държавен дълг;
  • максимален държавен дълг от 30,1% от БВП до края на 2026 г.;
  • минимална работна заплата от 620,20 евро;
  • 30% по-високи винетни такси;
  • по-високи акцизи върху тютюна и тютюневите изделия.

В разрешения нов дълг е включена и възможност за заем до около 3,3 млрд. евро по европейския инструмент SAFE. Средствата могат да бъдат използвани за отбранителни проекти.

Остри реакции в парламента

Опозицията определи бюджета като прекалено разходен и предупреди за последиците от високия дефицит. ГЕРБ-СДС го нарече „скандален“ заради заложените разходи и размера на новия дълг.

От „Продължаваме промяната“ заявиха, че ще поискат президентът Илияна Йотова да наложи вето. Партията планира и подписка срещу закона. Според нея част от текстовете може да противоречат на Конституцията.

„Демократична България“ също критикува начина, по който са разпределени средствата. Според депутата Мартин Димитров гласуването е показало липса на ясен контрол върху бюджетната политика.

„Възраждане“ заяви, че приетата рамка връща страната към модел на управление, свързван с ГЕРБ.

Какво се променя за гражданите

Минималната работна заплата остава 620,20 евро. Автоматичният механизъм за изчисляването ѝ се прекратява. Правителството обещава да изготви нов модел с бюджета за 2027 г.

Размерите на редица социални плащания, както и обезщетенията за майчинство и безработица, остават без промяна до 2028 г. включително. Прекратява се и Covid добавката за новите пенсионери.

От 1 август държавните служители започват да поемат лични осигурителни вноски в съотношение 20% за служителя и 80% за осигурителя. От 1 януари 2027 г. съотношението трябва да стане 40% към 60%.

Максималният осигурителен доход се повишава на 2300 евро. За някои икономически дейности се увеличават и минималните осигурителни прагове.

Нова бюджетна рамка под натиск от Брюксел

До 15 октомври правителството трябва да представи в Брюксел проектобюджета за 2027 г. Причината е започналата процедура за прекомерен дефицит срещу България.

Това поставя бюджета за 2026 г. под двоен натиск. Управляващите трябва да финансират планираните разходи, да покрият дефицита и да представят пред Европейската комисия план за връщане към по-устойчиви публични финанси.

Финансовият министър Гълъб Донев защити закона като рамка, която показва реалното състояние на публичните финанси. Опозицията настоява, че бюджетът отлага необходимите реформи и прехвърля по-голямата част от риска към следващите години.