Народното събрание прие окончателно на 24 юли 2026 г. държавния бюджет за 2026 г. Рамката залага дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт, приходи от 49,6 млрд. евро и разходи от 56,8 млрд. евро. Правителството получава право да поеме нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро.

Бюджетът запазва ключови плащания и доходи в публичния сектор. В същото време разходите растат по-бързо от устойчивите приходи. Това увеличава зависимостта от нов дълг и от бъдещи мерки за приходи или ограничаване на разходите.

Кой печели от бюджета

  • Управляващото мнозинство получи важна политическа победа. „Прогресивна България“ прокара бюджета въпреки съпротивата на ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
  • Държавните служители запазват нетните си възнаграждения при въвеждането на лични осигурителни вноски. От 1 август 2026 г. те ще поемат 20% от осигурителната тежест в съотношението между осигурител и осигурено лице. От 1 януари 2027 г. делът им ще нарасне до 40%.
  • Семействата с деца запазват данъчното облекчение. Размерът на приспадането е 3067,75 евро за едно дете, 6135,50 евро за две деца и 9203,25 евро за три или повече деца.
  • Получателите на публични плащания получават предвидимост за 2026 г. Бюджетът не предвижда рязко свиване на социалните разходи, което би засегнало пенсионери и домакинства с ниски доходи.

Ползата за държавните служители е ограничена във времето. През 2026 г. механизмът за компенсиране на брутните заплати неутрализира голяма част от очаквания бюджетен ефект. Това е изводът на Фискалния съвет.

Кой поема тежестта

Работещите на минимална заплата няма да получат ново увеличение. Минималното възнаграждение остава 620,20 евро до изработването на нов механизъм за определянето му.

Това поставя най-нископлатените служители в по-слаба позиция спрямо ръста на останалите доходи. При запазване на ценовия натиск номиналното замразяване означава по-малка покупателна способност, ако доходите не бъдат увеличени по друг начин.

Бизнесът също поема част от тежестта. Фискалният съвет посочва няколко мерки, които натоварват реалната икономика:

  • по-висок максимален осигурителен доход от 2300 евро;
  • служебно увеличение на осигурителните прагове;
  • ускорено повишаване на акцизите;
  • 30-процентен ръст на цената на винетките.

Кой ще плаща сметката

Планираният дефицит е около 7,19 млрд. евро. Разликата между приходите и разходите ще бъде финансирана чрез нов дълг, данъци, осигуровки и евентуално ограничаване на други разходи в бъдеще.

Дефицитът от 5,7% е с 2,7 процентни пункта над прага от 3% от брутния вътрешен продукт, използван като ориентир за фискална дисциплина в Европейския съюз.

При дефицит от 5,7% част от разходите за 2026 г. се плащат от бъдещи приходи. Това не означава автоматично криза, но оставя по-малко пространство за реакция при нов шок.

Фискалният съвет предупреждава, че при запазване на високите дефицити държавният дълг може да достигне 51,1 млрд. евро, или 35,7% от брутния вътрешен продукт, в края на 2028 г.

С нарастването на дълга растат и лихвените плащания. Те ще се конкурират с разходите за образование, здравеопазване и инфраструктура.

Какво означава това за домакинствата

  • Минималната заплата остава 620,20 евро.
  • Семействата с деца запазват данъчното облекчение.
  • Държавните служители няма да усетят пълния ефект от личните осигуровки през 2026 г.
  • Работодателите могат да понесат по-високи разходи за осигуровки и транспорт.
  • Новият дълг увеличава бъдещите разходи за лихви.

За ориентировъчна проверка на възнаграждение по професия читателите могат да използват безплатната базова проверка на заплата в SalaryAPI.com и да я стеснят чрез наличните филтри.

Най-голямата непосредствена полза е за групите, чиито плащания и нетни доходи са защитени. Основният риск остава за данъкоплатците, ако приходите не достигнат прогнозите или разходите продължат да растат.

Какво следва

От 1 август 2026 г. започва промяната при осигуровките на държавните служители. От 1 януари 2027 г. делът на личните вноски се увеличава до 40%.

През следващите две години бюджетът предвижда дефицитът да спадне до 3,8% от брутния вътрешен продукт през 2027 г. и до 3% през 2028 г.

Тези цели ще зависят от събираемостта на приходите, контрола върху разходите и способността на правителството да проведе реални реформи. Без тях бюджетът ще запази разходите в краткосрочен план, но ще увеличи натиска върху бъдещите бюджети.