ДПС обяви на 6 юли, че е подало сигнали до Интерпол, Европол и европейски институции за предполагаема злоупотреба с PNR данни на над 100 хиляди граждани на различни държави. Партията твърди, че информация от българското Национално звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците е била използвана неправомерно и с политическа цел.

При потвърждение на твърденията случаят засяга не само вътрешнополитически спор, а и международния обмен на чувствителна информация.

PNR, Passenger Name Record, съдържа данни за пътувания. Тези масиви се използват за борба с тероризма и тежката организирана престъпност. Те не са предназначени за политически спорове.

Кои институции и лица са посочени

Според позицията на ДПС сигналите визират министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, изпълняващия функциите председател на ДАНС Станчо Станчев и директора на ГДБОП Мартин Златков.

Партията твърди, че са използвани данни за полети и резервации, включително информация, свързана с лидера на ДПС Делян Пеевски.

БТА съобщи, че в сигналите се говори за над 100 000 засегнати граждани от различни държави. Това поставя въпрос и за доверието на партньорските служби, които обменят информация с България.

Как започна спорът

Спорът се изостри след изслушване в парламента на 2 юли. Тогава вътрешният министър Иван Демерджиев каза, че е установено съвместно пътуване на 5 април 2024 г. на Делян Пеевски и конституционния съдия Десислава Атанасова по направление София - Дубай.

По данни, цитирани в парламента и отразени от БТА, министърът е представил и информация за съвместни резервации на Пеевски с още 81 души.

Така спорът се прехвърли от темата за охрана и полети към въпроса кой има достъп до чувствителни масиви с данни и на какво основание ги използва.

Разминаване по ключов факт

Десислава Атанасова отрече да е пътувала с Делян Пеевски до Дубай на 5 април 2024 г. В своя позиция тя заяви, че на посочените дати е летяла по маршрута София - Истанбул - София и е пребивавала само в Турция.

По един от основните елементи в случая има пряко разминаване между публично оповестената информация от МВР и позицията на Атанасова.

Защо случаят има по-широк ефект

Случаят поставя въпроси по няколко линии.

  • Дали данни, събирани за сигурност, са били използвани във вътрешнополитически спор.
  • Дали е засегнато доверието на чуждите партньори към начина, по който България съхранява и обработва обменяната информация.
  • Дали са необходими проверки по правилата за защита на личните данни и за достъп до международни информационни масиви.

Комисията за защита на личните данни е националният надзорен орган в тази област. На сайта си комисията посочва, че след присъединяването на България към Шенген има и контролни функции по отношение на националната част на Шенгенската информационна система.

Това не доказва нарушение по конкретния случай. То показва колко чувствителен е достъпът до трансгранични данни.

Какво е известно до момента

Към 6 юли няма публично обявени резултати от международна проверка. Няма и официално оповестено решение на български надзорен орган по същество на твърденията на ДПС.

Вниманието е насочено към няколко институции.

  • МВР, за да обясни правното основание за достъпа и използването на данните.
  • Комисията за защита на личните данни, ако бъде сезирана или започне проверка.
  • Европейските и международните служби, ако преценят, че е засегнат обменът на информация между държави.
Случаят вече засяга сигурността, личните данни и доверието към българските институции.

За обществото въпросът е ясен. Ако данни, събирани за борба с тежки престъпления, са били използвани за политически цели, последиците излизат извън конкретния спор и поставят под съмнение начина, по който държавата пази чувствителна информация.