Публикации в социалните мрежи твърдят, че дрон е навлязъл от румънска посока и е паднал край Кардам на 8 август. Към 9 август няма публично потвърждение от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи или друг компетентен орган, че апаратът е бил дрон-примамка, носел е взрив или е нарушил българското въздушно пространство.

Това не доказва, че рискът е несъществен. Откъде е дошъл апаратът, къде точно е летял, какъв е моделът му и защо не е бил прихванат по-рано остават въпроси без проверен публичен отговор.

Непотвърденият случай край Кардам не доказва пробив в отбраната. Той обаче поставя на изпитание способността на държавата да открива и проследява малки нисколетящи цели.

Какво е дрон-примамка

Дрон-примамката е евтин безпилотен апарат, създаден да имитира по-ценна въздушна цел или да натовари противовъздушната отбрана. Той може да отвлича вниманието на радарите и да принуждава защитата да използва скъпи ракети или изтребители.

Самото определение не доказва произход или намерение. За това е необходима експертиза на двигателя, електрониката, навигационната система и останките от апарата.

България реагира при открити въздушни цели

На 30 юни български изтребител МиГ-29 излетя от авиобаза „Граф Игнатиево“ и прихвана пътнически Airbus A320, който подаде код за незаконна намеса на борда. Военновъздушните сили заявиха, че задачата по Air Policing е изпълнена в координация с НАТО и Турция.

Този случай показва, че България разполага с дежурни изтребители и процедура за реакция при открита въздушна цел. Пътническият самолет и малкият нисколетящ дрон обаче са различни задачи.

  • Самолетът има по-голям радарен и топлинен отпечатък.
  • Дронът може да лети ниско и бавно.
  • Малкият апарат може да се слее с фоновия шум и релефа.
  • Изтребителят не е икономично средство срещу масови евтини дронове.

Откриването остава основното предизвикателство

През март министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви, че България има нужда от триизмерни радари и нова зенитно-ракетна система IRIS-T. По думите му пълното обновяване на авиацията, радарното поле и противовъздушната отбрана се очаква да продължи до 2030 г.

Това означава, че страната може да реагира на част от въздушните заплахи, но все още изгражда цялостна система за откриване и неутрализиране на малки безпилотни апарати.

През февруари беше съобщено, че България проявява интерес към повече от 100 гръцки противодронови системи „Кентавър“. Фактът, че системите са предмет на бъдеща покупка, показва, че необходимият капацитет все още не е разположен в пълен мащаб.

Регионът вече регистрира по-тежки случаи

На 24 юли Румъния свали дрон с изтребител F-16, след като той навлезе във въздушното ѝ пространство. Румънските власти заявиха, че апаратът визуално прилича на „Шахед“, но произходът и целта му все още не са установени.

На 21 юли български и съюзнически военноморски сили унищожиха плаващ дрон на около 21 морски мили от Ахтопол. Министерството на отбраната съобщи, че обектът е бил открит в Черно море и проверен от турски военен кораб.

На 5 юни България засили наблюдението на Черно море след инцидент край румънското пристанище Констанца. Министерството на отбраната посочи, че е използван пълният капацитет на бреговата радиолокационна система „Екран-М“, както и вертолет „Пантер“.

Готова ли е България за масирани атаки с дронове

Краткият отговор е: частично. България има дежурни изтребители, интеграция с НАТО, радиолокационно наблюдение и процедури за реакция. Тези средства са достатъчни за отделни въздушни инциденти и за заплахи, които системите могат ясно да открият.

Те не доказват пълна защита от масирани атаки с нисколетящи дронове. За такава защита са нужни:

  • плътно радарно покритие;
  • мобилни противодронови комплекси;
  • средства за радиоелектронна борба;
  • евтини средства за прехват;
  • ясна координация между армията, Министерството на вътрешните работи, гражданската авиация и местните власти.

Ако случаят край Кардам бъде потвърден, той няма автоматично да означава начало на война срещу България. По-практичният въпрос е дали държавата може бързо да открие малка цел, да установи произхода ѝ, да предупреди населението и да защити критична инфраструктура, без да разчита само на изтребители.