България се опитва да заеме място в бързо растящия пазар на дронове и системи за защита срещу тях. Натискът идва от войната в Украйна, от по-високите разходи за сигурност в Европа и от конкуренцията в региона.

Залогът е икономически и стратегически. Секторът може да донесе поръчки, износ и работни места с по-висока добавена стойност. Рискът е България да остане доставчик на отделни компоненти, ако не постигне серийно производство.

Спорът вече не е дали България може да прави дронове. Спорът е дали може да ги произвежда в мащаб и да влезе в дългосрочни европейски поръчки.

Къде България вече има позиции

Държавният холдинг TEREM представи през юни 2026 г. на изложението HEMUS в Пловдив интегрирана FPV ударна система. Тя включва ударни, релейни и разузнавателни безпилотни апарати. Това показва, че държавният сектор търси роля отвъд ремонта и поддръжката.

В частния сектор Самоков се очертава като важен център. Samel-90 е публично свързвана с производство на безпилотни системи. През октомври 2025 г. президентът Румен Радев и генералният секретар на Комунистическата партия на Виетнам То Лам посетиха производствената база на компанията, съобщи БТА.

  • TEREM развива ударни и разузнавателни безпилотни системи.
  • Samel-90 е сред най-видимите български производители в сегмента.
  • Фокусът е върху дронове, радиоелектронна защита и anti-drone решения.

Какво променя ЕС

На 15 януари 2026 г. Европейската комисия одобри първата вълна от национални планове по SAFE. Сред първите осем държави е и България. Инструментът цели да ускори общите отбранителни поръчки и да насочи повече средства към европейски производители.

За българските компании това създава възможност. Ако местните заводи осигурят серийно производство, сертифицирани компоненти и надеждни доставки, те могат да участват в общи европейски поръчки. Ако не успеят, поръчките могат да отидат към по-големи производители в Полша, Румъния, Чехия и Западна Европа.

Защо дроновете са в центъра

На 11 февруари 2026 г. Европейската комисия представи план за противодействие на заплахите, свързани с дронове. В него се поставя акцент върху откриване, тестване, сертифициране и разширяване на производството. Част от рамката е и Drone and Counter-Drone Industry Forum.

Търсенето вече не е само за дронове, а и за защита срещу тях. Това е важно за България, защото част от местните предприятия имат опит в електрониката, заглушаването, сензорите и комуникациите.

Къде е напрежението

Шансът е голям, но конкуренцията е силна. Производството на дронове изисква не само сглобяване, а стабилни доставки на електроника, двигатели, оптика, софтуер, навигация и боеприпаси. Нужни са и изпитания, инженери и капитал.

България влиза в тази надпревара от по-ниска база. Страната има традиции във военната промишленост, но по-малък вътрешен пазар и по-ограничен капитал от част от регионалните си конкуренти. Това прави скоростта решаваща.

  • Нужни са по-голям производствен мащаб и предвидими доставки.
  • Критични остават кадрите, сертифицирането и достъпът до изпитания.
  • Регионалната конкуренция се засилва с подкрепа от европейски поръчки.

Какво означава това за България

При успех секторът може да донесе нови инженерни работни места, повече поръчки за поддоставчици и по-силен износ. При неуспех България рискува да остане подизпълнител с ограничена роля в по-доходните части на веригата.

Основният въпрос е дали страната може да превърне отделни разработки в индустрия с мащаб. Отговорът ще зависи от скоростта на държавата, готовността на фабриките и способността проектите да преминат към серийно производство.