Българският парламент придвижи към финално одобрение увеличение на тавана за нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро. Мярката е част от закона за удължаване на бюджета за 2026 г.

Спорът е политически и фискален. Правителството твърди, че ресурсът е нужен за плащания по Плана за възстановяване и устойчивост и за поддържане на бюджетната ликвидност. Опозицията предупреждава за поемане на дълг преди приемането на редовния бюджет.

Вотът е важен, защото дава право на кабинета да поеме нов дълг преди парламентът да е одобрил пълната бюджетна рамка за 2026 г.
  • Максимален размер: 3,8 млрд. евро
  • Предназначение: предварително финансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост
  • Допълнителна цел: покриване на натиск върху дефицита и ликвидността
  • Основен спор: временен буфер или разхлабване на бюджетния контрол

Какво решава парламентът

На 16 юни бюджетната комисия одобри на второ четене промените в закона за удължаване на бюджета за 2026 г., съобщи БТА. Текстовете уреждат събирането на приходи и извършването на разходи до приемането на държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Това дава възможност на кабинета да поеме нов дълг преди приемането на редовния бюджет.

Според правителството без този ресурс има риск за плащания по проекти и за текущото бюджетно финансиране. Опозиционни депутати поставят въпроса защо се иска толкова висок лимит без внесена цялостна бюджетна рамка.

Аргументите на кабинета

Финансовият министър Гълъб Донев защитава мярката с нуждата от предварително плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, според БТА. По официални данни до 3,8 млрд. евро под формата на грантово, европейско и национално финансиране остават за разплащане по плана.

Основната част от плащанията се очаква между юни и август 2026 г. Четвъртото искане за плащане по плана се очаква в края на юли. Петото не се очаква преди края на декември 2026 г.

Позицията на кабинета е, че лимитът е таван, а не автоматично поемане на целия размер дълг.

Критиките в парламента

Критиците на мярката твърдят, че парламентът се приканва да одобри широк дългов лимит при липса на редовен бюджет и при спорни прогнози за дефицита. Дебатът се изостри още на първо четене на 10 юни, когато опозицията предупреди, че това може да не е последното увеличение на дълга през 2026 г.

  • Риск от поемане на по-голям дълг от необходимото в кратък срок
  • Липса на пълна картина за приходите и разходите
  • По-слаб парламентарен контрол в режим на удължен бюджет

Основният спор е дали държавата купува време или отлага реалния бюджетен избор.

Европейският натиск

Спорът идва на фона на предупреждение от Европейската комисия. На 12 юни еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис каза, че Комисията ще предложи откриване на процедура при прекомерен дефицит срещу България, съобщи БТА.

По данни на Комисията консолидираният бюджетен дефицит на страната е 3,5% от брутния вътрешен продукт за 2025 г. Очакването е той да остане над 4% до 2027 г., отчасти заради планирани разходи за отбрана.

На 6 юни Европейската комисия прие доклад по член 126, параграф 3 за България. Това е формална стъпка преди решение на Съвета на ЕС дали страната да бъде поставена под процедура за прекомерен дефицит.

Какво означава това за бюджета

Новият дълг означава бъдещи разходи за лихви и по-малко пространство за други политики. Ефектът зависи от това дали средствата ще бъдат използвани краткосрочно и дали европейските плащания ще постъпят по график.

Ако лимитът остане буфер за кратък период, натискът може да бъде ограничен. Ако дефицитът се разшири или редовният бюджет се забави, цената ще бъде по-висока за фиска чрез нови заеми, по-големи лихвени разходи и по-малък резерв.

Какво следва

Следващата стъпка е гласуване в пленарната зала. Там ще стане ясно дали мнозинството ще потвърди лимита от 3,8 млрд. евро и дали ще даде по-ясна рамка за начина и срока на използване на средствата.

Темата има пряко значение за публичните финанси. Тя засяга начина, по който държавата покрива текущи разходи, финансира европейски проекти и управлява дефицита под наблюдението на Брюксел.