Кредитите на домакинствата в България вече растат по-бързо от доходите. В края на март 2026 г. те достигат 29,866 млрд. евро. Това е ръст от 20,8% на годишна база, показват данни на БНБ.

Средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2026 г. е 1407 евро. Това е увеличение от 12,7% спрямо същия период на 2025 г., по данни на НСИ.

Данните очертават разминаване между ръста на дълга и ръста на доходите. Това увеличава значението на лихвите, заетостта и способността на домакинствата да обслужват повече от един заем.

Какво показват данните

  • 29,866 млрд. евро са кредитите за домакинствата и НТООД към края на март 2026 г.
  • 20,8% е годишният ръст на тези кредити.
  • 17,616 млрд. евро са жилищните кредити, при ръст от 27,5%.
  • 11,260 млрд. евро са потребителските кредити, при ръст от 13,2%.
  • 19,9% е годишният ръст на депозитите на домакинствата към март 2026 г.
  • 1407 евро е средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2026 г.
  • 12,7% е годишният ръст на заплатата.

Кредитите на домакинствата растат по-бързо от депозитите, макар и с малка разлика. Това само по себе си не означава проблем. То обаче намалява буфера при по-високи разходи за обслужване на дълг или при отслабване на пазара на труда.

Жилищните заеми водят ръста

Най-силен е ръстът при жилищните кредити. Те достигат 17,616 млрд. евро към края на март 2026 г. Увеличението е 27,5% на годишна база, според БНБ.

Потребителските кредити също продължават да растат. Техният обем достига 11,260 млрд. евро. Годишното увеличение е 13,2%.

Небанковият сектор също се разширява

По данни, цитирани от БТА, вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, достигат 7,77 млрд. лв. към края на декември 2025 г. Това е ръст от 18,1% спрямо година по-рано.

Разширяването на небанковото кредитиране е важен сигнал за риска при семейните бюджети. Този сегмент често се използва за покриване на текущи разходи. При по-висока цена на кредита или забавяне на доходите натискът върху домакинствата може да се увеличи.

Лихвите при потребителските заеми се повишават

По данни на БНБ, цитирани от БТА, средният лихвен процент по потребителските кредити достига 8,62% през март 2026 г. Годишният процент на разходите е 8,92%.

Това има пряко отражение върху месечните вноски. При по-висока лихва дори малък заем става по-скъп. Ефектът е по-силен, ако едно домакинство обслужва няколко задължения едновременно.

Защо това има значение

България влиза в 2026 г. със силен пазар на труда и продължаващ ръст на възнагражденията. В същото време кредитната активност се ускорява още повече. Разликата между ръста на дълга и ръста на доходите поставя фокус върху устойчивостта на това разширяване.

Ключовият въпрос е дали домакинствата ще запазят достатъчен финансов буфер, ако цената на кредита остане висока или икономическата среда се влоши. Данните на БНБ, НСИ и БТА показват, че кредитният пазар остава силен, но и че рискът за част от семейните бюджети се увеличава.