Държавният дълг в ЕС достигна 81,7% от БВП в края на 2025 г. Това е ръст спрямо 80,7% в края на 2024 г., показват данни на Eurostat, публикувани на 22 април. В еврозоната съотношението се е повишило до 87,8% от 87,0% година по-рано.

Показателят измерва брутния държавен дълг спрямо размера на икономиката. Той е важен, защото показва колко тежко е задлъжняването и колко пространство остава за ново финансиране.

Какво показват данните

Ръстът идва при по-високи бюджетни дефицити и по-слаб ефект от икономическия растеж върху съотношението дълг към БВП. По данни на Eurostat общият бюджетен дефицит в ЕС е бил 3,1% от БВП в края на 2025 г.

Европейската централна банка също очаква дълговото натоварване в еврозоната да остане на възходяща траектория. В прогнозите си от март 2026 г. банката посочва, че първичните дефицити и т.нар. deficit-debt adjustments продължават да повишават показателя.

Данните очертават по-широк проблем за ЕС. Дългът расте, а възможностите за нови разходи стават по-ограничени.

Къде е България

България остава сред страните с най-нисък държавен дълг в ЕС. По данни на Eurostat страната е на четвърто място с най-ниско съотношение, 29,9% от БВП в края на 2025 г. Пред нея са Естония, Люксембург и Дания.

България остава далеч под средното за ЕС. Разликата е близо 52 процентни пункта. В другия край на класацията са няколко големи икономики и Гърция.

  • Гърция: 146,1% от БВП
  • Италия: 137,1%
  • Франция: 115,6%
  • Белгия: 107,9%
  • Испания: 100,7%

Защо това има значение за България

Ниското ниво не означава липса на натиск. Европейската комисия прогнозира българският държавен дълг да нарасне от 23,8% от БВП през 2024 г. до 28,5% през 2025 г., след което до 30,6% през 2026 г. и 32,6% през 2027 г.

Комисията посочва няколко причини. Сред тях са рефинансиране на дълга, планирани капиталови инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие, както и по-високи разходи за заплати, пенсии и инвестиции.

За домакинствата и бизнеса това има пряк ефект. По-високият дълг влияе върху цената на финансирането, бюджетните решения и възможностите на държавата да реагира при криза.

Какво следва

Към края на 2025 г. България остава в по-добра позиция от повечето държави в ЕС. Посоката обаче е нагоре. Ако дефицитите се задържат и растежът се забави, дългът ще продължи да се увеличава и от ниска база.

Това поставя под натиск бъдещите бюджетни решения. Темата е важна за спора за разходите, еврозоната и цената на новото финансиране за държавата.