Правителството засилва контрола върху цените при прехода към еврото. На 4 юни 2025 г. Министерският съвет създаде национален механизъм за наблюдение и проверки. На 23 февруари 2026 г. служебният финансов министър Георги Клисурски заяви пред БТА, че инспекциите и санкциите продължават.

Мерките не означават общо замразяване на цените. Държавата разширява координацията между институциите, следи ежедневни данни и търси необосновани увеличения, свързвани с въвеждането на еврото.

Основният сигнал е ясен: еврото не е основание за автоматично повишаване на цени, а всяко увеличение трябва да бъде обосновано.

Как работи механизмът

Решението на Министерския съвет от 4 юни 2025 г. създаде рамка за контрол преди и след въвеждането на еврото. В нея участват премиерът, министрите на финансите, вътрешните работи и икономиката, както и БНБ, ДАНС, Комисията за защита на потребителите, НАП и Агенция „Митници“.

Официалната цел е да се засичат навреме:

  • неправилно превалутиране от левове в евро,
  • необосновано повишаване на цени,
  • нелоялни търговски практики,
  • случаи, при които санкции трябва да се налагат бързо.

Кабинетът предвижда и меморандуми с работодателски, синдикални и браншови организации. Целта е бизнесът също да участва в наблюдението и в ограничаването на опити за спекула.

Защо темата има пряк ефект върху домакинствата

България въведе еврото на 1 януари 2026 г., след като Съветът на ЕС прие окончателните правни актове на 8 юли 2025 г. и фиксира курса на 1.95583 лева за 1 евро.

Най-чувствителният въпрос остава цената на ежедневните покупки. Общественият риск е търговци да прехвърлят по-високи цени върху потребителите с обяснение, че причината е смяната на валутата.

Това засяга пряко храните, услугите и месечните разходи на домакинствата. Затова контролът върху цените има значение не само за пазара, но и за доверието в институциите.

Какви правила важат за търговците

Според промените в Закона за въвеждане на еврото мерките срещу възможна ценова спекула остават в сила до 8 август 2026 г., съобщи БТА. В периода на двойно обозначаване търговците трябва да формират цените добросъвестно и прозрачно. Всяко увеличение трябва да може да се обясни с обективни икономически фактори.

За големите търговци има допълнително изискване. Те трябва да публикуват ежедневно крайните продажни цени на определени стоки. Така контролът се основава на постоянен поток от данни.

Законът предвижда санкции според размера на търговеца и тежестта на нарушението:

  • глоби от 5000 лева,
  • санкции до 1 млн. лева.

До 8 октомври 2025 г. контролът беше в по-мек режим. Тогава се даваха писмени указания вместо незабавни санкции, за да могат фирмите да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания.

Има ли вече установени нарушения

Да. Комисията за защита на потребителите съобщи на 3 декември 2025 г., че е установила 84 продукта с необосновано повишени цени при 49 търговци. Данните са събрани по списък от 101 стоки от голямата потребителска кошница.

Комисията използва интернет платформа за ежедневно публикуване на цените и софтуер за автоматизиран анализ. Системата търси отклонения, засича рязко поскъпване и насочва проверките към конкретни продукти, вериги и категории.

Какво следва

На 23 февруари 2026 г. Георги Клисурски заяви пред БТА, че проверките трябва да продължат масово и с точни санкции там, където има нарушения. Това показва, че кабинетът преминава към по-строго прилагане на вече приетите правила.

Следващият тест е дали институциите ще ограничат необоснованото поскъпване навреме. От това зависи както натискът върху семейните бюджети, така и общественото доверие в прехода към еврото.