Народното събрание придвижва спорни промени в Закона за защита на конкуренцията, насочени към цените и отношенията по хранителната верига. На 13 май 2026 г. депутатите приеха текстовете на първо четене. На 4 юни 2026 г. бюджетната комисия ги одобри и на второ четене.

Проектът влиза в решаваща парламентарна фаза. Спорът е дали държавата ще получи по-силна роля в контрола върху ценообразуването на храни.

Промените съчетават по-широки забрани за нелоялни практики, нов регистър по веригата на доставки и санкции за „прекомерно високи“ цени.

Какво се променя

Законопроектът разширява обхвата на забранените нелоялни търговски практики. Въвежда се и забрана за налагане на прекомерно високи продажни цени от предприятия с господстващо или съвместно господстващо положение.

Според проекта цената ще се счита за прекомерно висока, ако значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба.

  • създава се електронен централен регистър за проследимост по веригата на доставки,
  • разширява се списъкът на нелоялните търговски практики,
  • Комисията за защита на конкуренцията получава право да налага временни мерки до края на производството,
  • предвиждат се глоби до 10 процента от оборота за монополисти с прекомерно високи цени.

Най-оспорвана е именно частта за цените. Критиците поставят въпроса дали държавата може ясно да отличи злоупотреба с пазарна сила от обичайно ценообразуване при високи разходи.

Защо темата се върна в парламента

Политическият натиск се засили през пролетта на 2026 г. Причината беше ръстът на цените на основни храни и спорът дали държавата изостава с контрола върху търговските вериги, доставчиците и посредниците.

На 14 май 2026 г. БТА цитира премиера Румен Радев, според когото държавата трябва да гарантира по-ясни правила и контролни механизми по веригата производител, търговец, потребител. На същата дата парламентът обсъждаше и отделни промени в Закона за защита на потребителите с мерки срещу необосновано покачване на цените.

Това показва по-широк законодателен натиск върху пазара на храни. Едната линия минава през потребителската защита. Другата е през конкурентното право и по-дълбока регулация на отношенията по веригата.

Къде е спорът

Поддръжниците на проекта твърдят, че без по-силен контрол държавата не може да установи къде по веригата се увеличават цените. Според тях регистърът и новите правомощия на Комисията за защита на конкуренцията са инструмент срещу злоупотреба с пазарна мощ.

Опонентите предупреждават за обратен ефект. При дебата на 13 май 2026 г. част от опозицията заяви, че търговците може да прехвърлят по-високия регулаторен риск към доставчици и клиенти.

Сблъсъкът е между обещание за по-силен контрол върху цените и опасения за повече регулация, разходи и съдебни спорове.

Какво означава това за България

Темата има пряко значение за домакинствата, защото храните заемат голям дял от месечните разходи. Затова всяка нова намеса в търговията с храни има и политически ефект.

Залогът е дали по-строгият контрол ще доведе до реален резултат. Ако законът проработи, управляващите ще посочат ограничаване на пазарни изкривявания. Ако не проработи, рискът е повече административна тежест и нов натиск върху цените.

Какво следва

След одобрението в комисия на 4 юни 2026 г. пакетът продължава по следващите парламентарни стъпки. Окончателното гласуване ще покаже дали мнозинството е готово да даде по-широки правомощия за намеса в ценообразуването по хранителната верига.

Паралелно остава отворен и въпросът за отделен закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Такъв проект беше публикуван за обществени консултации през 2025 г. Това показва, че натискът за по-дълбока регулация не е еднократна реакция.