Правителството одобри на 16 април 2026 г. законодателен пакет по съдебната реформа. Спорът засяга едновременно контрола върху прокуратурата, избора на нов Висш съдебен съвет и 258 228 948 евро по Плана за възстановяване.

Пакетът засяга механизма за разследване на главния прокурор, антикорупционните правила и условията за следващи ключови кадрови решения в съдебната система.
  • На 16 април 2026 г. Министерският съвет одобри промени за механизма за разследване на главния прокурор.
  • На 22 април 2026 г. Прокурорската колегия на ВСС назначи Ваня Стефанова за изпълняващ функциите главен прокурор за срок до шест месеца.
  • На 12 май 2026 г. временната парламентарна комисия по правни въпроси обсъди и подкрепи на първо четене промени в Закона за съдебната власт.
  • По данни на правителството Европейската комисия е спряла плащания за 258 228 948 евро заради забавени антикорупционни и съдебни реформи.

Какво включва пакетът

Одобреният пакет предвижда промени в механизма за разследване на главния прокурор. В него влиза и задължителен съдебен контрол при прекратяване или спиране на дела за част от корупционните престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.

По данни на правителството контролът върху разследващия ad hoc прокурор трябва да се упражнява от съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Съдията трябва да бъде определян на случаен принцип от предварително одобрен списък.

Кабинетът мотивира промените с ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост и с необходимост от промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Защо темата стига до избора на главен прокурор

Спорът не е само процедурен. Той е свързан с управлението на прокуратурата и с легитимността на бъдещите кадрови решения.

На 22 април 2026 г. Прокурорската колегия на ВСС единодушно определи Ваня Стефанова за изпълняващ функциите главен прокурор след оттеглянето на Борислав Сарафов. Решението е временно и увеличава натиска за избор на нов Висш съдебен съвет.

Без нов кадрови орган остава открит въпросът кой ще избере следващия титулярен главен прокурор и с каква институционална легитимност.

Какво се обсъжда в парламента

В парламента се движат няколко законопроекта за промени в Закона за съдебната власт. Част от текстовете целят да ограничат влиянието на органи с изтекъл мандат и да променят условията за бъдещи кадрови избори.

Според парламентарните документи в един от проектите се предлага лица, които през последните седем години са били председатели на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главен прокурор или техни заместници, да не могат да бъдат избирани за членове на Висшия съдебен съвет. Това пряко засяга бъдещия баланс на влияние в системата.

Финансовият залог

Правителството посочи на 16 април 2026 г., че Европейската комисия е спряла плащания за общо 258 228 948 евро по Плана за възстановяване заради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа.

Това придава на спора пряк финансов ефект. Въпросът не е ограничен до съдебната система. Той засяга и достъпа на България до европейско финансиране.

Reuters съобщи на 7 май 2026 г., че кабинетът на Румен Радев е обвързал стабилността на управлението с избор на нов Висш съдебен съвет, деблокиране на европейските средства и ускоряване на вътрешните антикорупционни промени.

Какво е заложено

Ако реформата бъде приета, правителството ще може да отчете напредък по един от най-спорните въпроси в българската институционална система. Това би подкрепило и аргумента, че страната изпълнява условията за европейско финансиране.

Ако текстовете бъдат забавени или променени съществено, страната може да остане с временен главен прокурор и с нерешен спор за легитимността на следващите кадрови решения. Това би запазило конфликта между изпълнителната власт, парламента и съдебната система.

Залогът е кой ще има решаваща роля при подреждането на следващото ръководство на прокуратурата и дали България ще изпълни условията за деблокиране на европейски средства.

Какво следва

Следващият етап е парламентарният. От него зависи дали заявените промени ще бъдат приети в законов вид.

  • Ще бъде ли избран нов Висш съдебен съвет без нов институционален блокаж.
  • Ще бъде ли създаден работещ контрол върху разследването на главния прокурор.
  • Ще се отвори ли път към избор на нов титулярен главен прокурор.

Спорът има пряк институционален и финансов ефект. Той ще определи както следващите решения в прокуратурата, така и темпото на изпълнение на ангажиментите към Европейската комисия.