Европейският парламент обсъжда на 10 март 2026 г. в Страсбург стратегията за разширяване на ЕС. Акцентът е върху сигурността, реформите и политическите последици от следващото разширяване.

Дебатът е част от пленарната сесия. Той се основава на доклад на комисията по външни работи. Документът представя разширяването като стратегически отговор на войната на Русия срещу Украйна, на хибридния натиск върху съседни държави и на нестабилността в Европа.

Каква позиция очертава парламентът

Докладът подкрепя по-активна политика по разширяването. Той запазва принципа, че всяка страна кандидат трябва да изпълни условията самостоятелно.

В текста се посочва, че процесът трябва да остане основан на заслуги. Посочва се и че той трябва да бъде обратим при отстъпление от върховенството на закона, демокрацията и основните права.

Парламентът подкрепя разширяването като инструмент за сигурност, но отхвърля членство без пълни реформи.

Кои държави са във фокуса

Докладът посочва, че бъдещето на Западните Балкани, Украйна и Молдова е в ЕС. Отбелязва се напредъкът на Черна гора и Албания.

  • Черна гора има амбиция да приключи преговорите до края на 2026 г.
  • Албания има амбиция да приключи преговорите до края на 2027 г.
  • Украйна е определена като централен тест за политиката на разширяване.
  • Молдова е посочена като държава с напредък въпреки външен натиск.
  • Западните Балкани остават дългосрочен приоритет.

Евродепутатите дават политическа подкрепа и на Украйна. Докладът призовава за бързо отваряне на преговорните клъстери с Украйна и Молдова. В текста има и критика към блокиране на част от процеса от страна на Унгария.

Спорът за ускорено приемане

Дебатът се провежда на фона на спор в Брюксел дали Украйна може да получи по-бърз път към членство като част от бъдещо мирно уреждане. Reuters съобщи на 3 март, че няколко европейски столици, включително Франция и Германия, са резервирани към идея за ускорено приемане без пълно изпълнение на реформите.

Позицията на парламентарния доклад е ясна. Той признава политическата спешност на разширяването, но подчертава, че няма преки пътища по отношение на ценностите на ЕС и критериите за членство.

Разширяването е представено като инструмент за сигурност, а не като автоматичен политически жест.

Защо темата се връща на преден план

Според парламентарен анализ, публикуван на 2 март, разширяването вече се разглежда като един от най-силните външнополитически инструменти на ЕС. Аргументът е, че цената на неразширяването може да бъде по-висока от цената на приемането на нови членове.

Това променя тона в Брюксел. Разширяването вече не се представя само като технически процес. То се разглежда и като въпрос на сигурност, влияние и стабилност.

Какво следва

Дебатът на 10 март не променя сам по себе си правилата за приемане в ЕС. Той очертава политическата рамка, с която парламентът ще оказва натиск върху Европейската комисия и държавите членки през 2026 г.

Основният извод е, че Европейският парламент иска по-решителна политика по разширяването. Условието е да няма отстъпление от реформите, върховенството на закона и изискването за единодушие на държавите членки при ключовите стъпки.