България вече подготвя позицията си за следващата Обща селскостопанска политика на ЕС след 2027 г. Спорът е за бюджета, правилата за директните плащания и разпределението на средствата между различните видове стопанства.

На 17 януари 2026 г. тогавашният министър на земеделието Георги Тахов заяви, цитиран от БТА, че България иска Общата селскостопанска политика, CAP, да остане самостоятелна политика с два стълба и със собствен бюджет.

Основният въпрос е дали средствата за земеделие ще останат защитени в отделен бюджет, или ще се конкурират с други национални приоритети.

Какво се решава

Дебатът е концентриран в три основни теми:

  • дали бюджетът за земеделие ще остане отделен и защитен;
  • дали директните плащания ще продължат в сегашния си вид;
  • дали повече средства ще се насочат към млади фермери, управление на риска и устойчиви практики.

Европейската комисия вече представи рамката за CAP след 2027 г. Тя предвижда по-опростена и по-гъвкава политика за бюджетния период 2028-2034.

В рамката е записан защитен минимум от 300 млрд. евро за доходна и кризисна подкрепа. От тях 293,7 млрд. евро са за доходна подкрепа, а 6,3 млрд. евро са кризисна мрежа за сигурност.

Къде е рискът за България

За България въпросът не е само в общия размер на средствата. Рискът е в начина на разпределение.

Ако земеделието бъде включено в по-широк национален финансов пакет, секторът може да се конкурира с други разходни приоритети. Това би отслабило предвидимостта за фермерите.

Европейските плащания имат ключово значение за ликвидността на много стопанства в България. По-слаб защитен бюджет или по-силно пренасочване на средствата би засегнало най-силно производителите, които зависят от директните плащания. Това важи особено за зърнения сектор и за по-слабите селски райони.

Кои стопанства могат да спечелят

Промяна в модела би могла да пренасочи повече средства към по-малки и по-уязвими ферми. Европейската комисия вече поставя акцент върху по-добро насочване на доходната подкрепа.

  • по-малки и по-уязвими стопанства;
  • млади фермери;
  • стопанства, които инвестират в управление на климатичния риск.

Поколенческата смяна е сред ясните приоритети в европейската визия за земеделието. По данни на Европейската комисия само 12% от фермерите в ЕС са под 40 години.

На 30 март 2026 г. Европейската комисия предостави 7,4 млн. евро извънредна помощ за България заради щети от неблагоприятни климатични събития, засегнали производството на слънчоглед и царевица. Това засилва аргументите за повече инструменти за застраховане, резерви и управление на риска в следващата CAP.

Кой може да загуби

Големите получатели на директни плащания могат да бъдат под натиск, ако ЕС въведе по-твърдо пренасочване на субсидиите. Европейският икономически и социален комитет подкрепи идея директните плащания да бъдат ограничавани до по-справедливо ниво за отделен активен фермер.

Под натиск могат да попаднат и секторите, които разчитат основно на плащания на площ. Ако тежестта се измести към доход, уязвимост, екологични ангажименти и реална заетост, част от сегашните предимства ще отслабнат.

Риск има и за държавите, които не защитят навреме национална позиция. Според българското Министерство на земеделието разговорите се очаква да напреднат през втората половина на 2026 г., когато Ирландия поема председателството на Съвета на ЕС.

Каква е позицията на България

Позицията, заявена от българските власти, е концентрирана в няколко точки:

  • CAP да остане силна и автономна политика;
  • да се запази структурата с два стълба;
  • да има отделен бюджет;
  • подкрепата на ниво стопанство да остане достатъчна за доходите на фермерите.
За България спорът не е само технически. Той засяга достъпа до европейски средства, устойчивостта на стопанствата и баланса между големи и малки производители.

Защо темата има значение

Българският стратегически план по CAP за периода 2023-2027 беше одобрен на 7 декември 2022 г. Той определя как страната използва европейските инструменти в настоящия цикъл.

Следващият период може да промени не само правилата, но и разпределението на парите в сектора. Това засяга доходите на фермерите, инвестициите в селските райони и способността на стопанствата да поемат климатични и пазарни сътресения.

Затова преговорите за CAP след 2027 г. имат пряко значение за българското земеделие и за начина, по който ще се разпределя европейската подкрепа през следващото десетилетие.