Българското правителство настоява за по-лесен достъп на местните компании до новия European Competitiveness Fund. От правилата за фонда ще зависи кои фирми ще получават европейско финансиране след 1 януари 2028 г.

Позицията на кабинета е насочена към повече инструменти за малки и средни предприятия, по-опростени процедури и по-силен фокус върху индустрията, иновациите и производството.

Спорът е за достъпа до един от ключовите нови финансови инструменти на ЕС и за това дали по-малките икономики ще имат реален шанс да се възползват от него.
  • Предложен размер на фонда: 234 млрд. евро
  • Общ пакет с Horizon Europe: 409 млрд. евро
  • Предложен старт: 1 януари 2028 г.
  • Основен въпрос: кой ще има по-лесен достъп до грантове, заеми, гаранции и дялово финансиране

Какво предлага Европейската комисия

Европейската комисия представи European Competitiveness Fund на 16 юли 2025 г. като част от следващия дългосрочен бюджет на ЕС. По данни на институциите фондът е замислен като централен инструмент за стратегически технологии и индустрия.

Идеята е няколко линии на финансиране да бъдат обединени в една рамка. Това дава на Брюксел по-голяма възможност да насочва средства към сектори, които определя като критични за растежа, сигурността и технологичната независимост.

Какво иска България

България иска европейската индустриална политика да запази производствения капацитет и заетостта в ЕС. Страната подкрепя и обща инициатива на група европейски държави за укрепване на конкурентоспособността на индустрията, обявена от Министерството на икономиката на 19 март 2026 г.

Исканията на София са конкретни:

  • повече средства да достигат до малки и средни предприятия
  • по-бързи и по-прости процедури за кандидатстване
  • подкрепа за растящи компании, индустриални проекти, дигитализация и стратегически технологии

На 21 януари 2026 г. правителството предложи Европейският инвестиционен фонд да реинвестира 160 млн. евро в българския бизнес по JEREMIE до 2035 г., съобщи БТА. Обсъжданите инструменти включват фондове за растеж, дялово финансиране, подкрепа за стратегически технологии и гаранционни механизми за малки предприятия.

Защо спорът е важен

Дебатът не е само за размера на средствата. Той е за правилата за достъп. Ако моделът облагодетелства компании с големи екипи, готови проекти и лесен достъп до капиталовите пазари, по-голямата част от ресурса може да остане в по-силните икономики.

Това е основният риск за държави като България. Формален достъп до фонда не гарантира реално участие, ако процедурите са сложни или инструментите не са пригодени за по-малки пазари.

Ако процедурите са тежки, предимство ще имат най-големите компании. Ако има отделни механизми за малки и средни предприятия, шансът за българските фирми нараства.

Кои сектори са във фокуса на фонда

По сегашния дизайн фондът е структуриран около четири основни направления:

  • clean transition и industrial decarbonisation
  • health, biotech, agriculture и bioeconomy
  • digital leadership
  • resilience, security, defence industry и space

Това поставя в по-добра позиция компании от индустриалната декарбонизация, софтуера, deep tech, биотехнологиите, отбранителната индустрия, космическите технологии и модерното производство. По данни на Европейската комисия фондът е планиран да покрива целия инвестиционен цикъл, от research и scaling-up до manufacturing и пазарно внедряване.

Къде е шансът за България

За България потенциал има при малките и средните фирми, ако бъдат предвидени работещи гаранционни и дялови инструменти. Възможност има и за технологични компании, които търсят капитал за растеж и трудно го намират на местния пазар.

Сред секторите с потенциал са:

  • индустриални компоненти и електроника
  • софтуер и AI решения за бизнес и производство
  • агротехнологии и bioeconomy
  • компании, свързани с отбранителната индустрия и dual-use производство
  • проекти за енергийна ефективност и декарбонизация

Рискът остава съществен. Ако страната не подготви достатъчно проекти, фондове и посредници, основните ползи може да бъдат усвоени от по-големите икономики.

Какво означава това за бизнеса

European Competitiveness Fund обещава по-бързи процедури, обща рамка и по-ясна връзка с private investment. Европейската комисия посочва, че фондът стъпва върху модела на InvestEU, при който всеки 1 евро гаранция е подкрепял 15,20 евро обща инвестиция, като около 70% идват от частни източници.

Това означава, че ЕС не разчита само на субсидии. Целта е да бъдат привлечени банки, фондове и частен капитал. За българските компании това може да разшири достъпа до финансиране, но и да увеличи конкуренцията за всеки проект.

Какво следва

Предстоят преговори между Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент по следващата многогодишна финансова рамка. Ако бъде одобрен, фондът трябва да започне на 1 януари 2028 г.

За България темата има пряк икономически ефект. Въпросът е дали следващият голям европейски финансов инструмент ще достигне до местни компании с потенциал за растеж, или средствата отново ще бъдат насочени основно към вече по-силните участници в ЕС.