Държавите от Европейския съюз са платили над 100 млрд. евро допълнително за внос на енергия след началото на войната в Иран, съобщи Associated Press на 29 септември 2026 г. Сметката расте заради затварянето на Ормузкия проток. През него при нормални условия преминава около една пета от световната търговия с петрол.

Един затворен морски маршрут превърна военния риск в по-високи разходи за гориво, транспорт, производство и домакинства в Европа.

За европейските домакинства това означава по-скъп бензин, дизел, отопление и транспорт. За компаниите означава по-високи разходи за производство и доставки. В някои държави цените на бензиностанциите са близо 50% над равнищата отпреди шока.

Как се стигна до сметката от 100 млрд. евро

Ормузкият проток е тесен морски маршрут между Иран и Оман. През него обичайно преминава приблизително една пета от световния петрол, търгуван по море.

След затварянето му корабите започнаха да търсят по-дълги и по-скъпи алтернативни маршрути. Купувачите пък се конкурираха за ограничените доставки.

По данни на Centre for Research on Energy and Clean Air Европейският съюз е понесъл около 78 млрд. долара брутни допълнителни разходи за внос на изкопаеми горива между март и август 2026 г. След приспадане на допълнителните приходи от износ нетната сметка е около 54 млрд. долара.

Тези данни не противоречат на по-новата оценка на Associated Press. Двете числа обхващат различни периоди и са изчислени по различна методология.

  • Цената на суровия петрол е била средно с 35% над очакванията отпреди войната.
  • Дизелът и газьолът са поскъпнали с около 59% на едро.
  • Европейският втечнен природен газ е бил с около 60% по-скъп.
  • Разходите за бензин са се увеличили с около 43% спрямо предварителните пазарни очаквания.

Това са цени на едро. Крайната сума на бензиностанцията зависи и от данъци, субсидии, търговски маржове и транспорт. Затова поскъпването не е еднакво във всички европейски държави.

Защо горивата остават скъпи, дори когато има доставки

Европа не получава целия си петрол и газ през Ормузкия проток. Ударът обаче е глобален. Когато азиатски и европейски купувачи се състезават за едни и същи товари, цената се повишава и за държавите, които не използват протока пряко.

Проблемът засяга и втечнения природен газ. Част от доставките от Персийския залив не могат да стигнат до пазарите. Европейските купувачи трябва да търсят товари от други региони.

Европейската комисия предупреди, че петролът и газът продължават да са ключови за отоплението, транспорта и индустриалните вериги. Това включва производството на химикали, пластмаси и торове.

Ударът върху индустрията и домакинствата

Енергоемките предприятия понасят първия удар. По-скъпият газ увеличава разходите за производство на торове, стомана, стъкло и химикали.

По-скъпият дизел оскъпява превоза на стоки, работата на земеделската техника и куриерските услуги. За България ефектът идва основно през общия европейски пазар.

Дори когато рафинерия или търговец осигури гориво по друг маршрут, международната цена, транспортът и застраховките заради военния риск вече са по-високи. Това създава натиск върху разходите на превозвачите, земеделците и домакинствата.

Анализ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия показва, че най-бедните домакинства понасят до 2,5 пъти по-тежък удар от най-богатите. Причината е проста: по-голяма част от бюджета им отива за храна, транспорт, отопление и електроенергия.

Какво може да последва

Европейската комисия моделира сценарий, при който петролът може да достигне около 180 долара за барел, а газът около 80 евро за мегаватчас. Това би се случило, ако търговията през Ормузкия проток се възстановява бавно до края на 2026 г.

При такъв сценарий инфлацията в ЕС може да достигне 3,5% през 2027 г. Това е моделна прогноза, а не официално очакване за сигурно развитие.

Комисията посочва, че непосредствен риск за газовите доставки няма, но пазарите остават изключително волатилни. Държавите използват комбинация от помощи за доходите, компенсации за бизнеса, данъчни мерки и временни ограничения на цените.

Сметката от над 100 млрд. евро показва не само колко струва войната. Тя показва и колко бързо външен шок се превръща в европейски проблем за цените, производството и семейния бюджет.