България е приключила 2025 г. с бюджетен дефицит от 3,5% от БВП, показват данните на Евростат, публикувани на 22 април 2026 г. Това е над прага от 3% в Европейския съюз и поставя под натиск правителствените разчети за публичните финанси.

Евростат отчита дефицит за България от 4,113 млрд. евро за 2025 г. Година по-рано той е бил 3,0% от БВП. Държавният дълг в края на 2025 г. е 29,9% от БВП, което остава сред най-ниските нива в ЕС.

Евростат отчита 3,5% дефицит за 2025 г. Кабинетът поддържа цел дефицитът през 2026 г. да остане 3% от БВП.

Какво показват официалните данни

Данните са изчислени по методологията ESA 2010. Това е стандартът, който Европейската комисия и Евростат използват за сравнение между държавите членки.

  • Дефицит за 2025 г.: 3,5% от БВП
  • Дефицит за 2024 г.: 3,0% от БВП
  • Дефицит за 2025 г. в стойност: 4,113 млрд. евро
  • Държавен дълг в края на 2025 г.: 29,9% от БВП
  • Дата на публикацията на Евростат: 22 април 2026 г.

Според Евростат тези данни са част от рамката за наблюдение на бюджетните показатели в ЕС. Те са важни за оценката на фискалната позиция на страната след присъединяването към еврозоната.

Каква е позицията на кабинета

Правителството и Министерството на финансите поддържат цел за дефицит от 3% от БВП през 2026 г. Това е заложено в публикуваните бюджетни и средносрочни разчети.

На 7 май 2026 г. служебният финансов министър Георги Клисурски заяви в парламента, цитиран от БТА, че фискалният резерв е достатъчен, за да покрие държавните разходи до приемането на редовен бюджет. По думите му резервът към 30 април е 6,8 млрд. евро, без т.нар. Сребърен фонд.

Клисурски посочи, че са възможни колебания в текущия дефицит през следващите месеци. Очакването на финансовото министерство остава бюджетът за 2026 г. да приключи под прага от 3%.

Защо темата има значение

Спорът не е само политически. По-висок дефицит може да увеличи нуждата от нов дълг, от ограничаване на разходи или отлагане на политики. Това засяга бюджета, финансирането на държавата и доверието в управлението.

Темата има и пряк ефект върху икономическата среда. България е част от еврозоната от 1 януари 2026 г. Това прави бюджетната дисциплина по-чувствителна за пазарите, за европейските институции и за вътрешния политически дебат.

Къде е натискът върху бюджета

  • по-високи текущи разходи
  • необходимост от ново финансиране и рефинансиране на дълг
  • по-строг контрол върху дефицита след влизането в еврозоната

Според данни на Министерството на финансите, цитирани от БТА, падежиращият държавен дълг на България за 2026 г. е 1,41 млрд. евро. В същия пакет от данни е посочена и възможност за заемно споразумение с Европейската комисия по инструмента SAFE в размер на 3,261 млрд. евро, при условие за последваща ратификация.

Какво следва

Следващият ключов тест е редовният бюджет за 2026 г. Той трябва да покаже дали кабинетът може да задържи дефицита в рамките на 3% от БВП.

За домакинствата и бизнеса въпросът е пряк. Той засяга данъци, разходи, държавно финансиране, дълг и цената на следващите управленски решения.