Изкуственият интелект вече се използва в българските училища, а задължителна национална рамка още липсва. Това поставя въпроси за оценяването, личните данни, достъпа до технологии и ролята на учителя.

На 28 януари 2026 г. Министерството на образованието и науката публикува за обществено обсъждане визия за въвеждане и използване на ИИ в училищното образование. Документът се появи близо две години след издаването на незадължителни насоки за работа с ИИ в училищата.

Основният въпрос вече не е дали ИИ ще влезе в класната стая. Въпросът е при какви правила, кой носи отговорност и как ще се пазят учениците.

  • МОН публикува насоки за употреба на ИИ през май 2024 г., но те не са задължителни.
  • На 28 януари 2026 г. министерството представи визия за поетапно въвеждане на ИИ в училище.
  • На 24 април 2026 г. омбудсманът подкрепи идеята, но поиска ясни правила, защита на децата и човешки контрол.
  • ЮНЕСКО предупреди на 7 септември 2023 г., че правителствата трябва бързо да регулират Generative AI в класната стая.

Какво предлага МОН

Визията на МОН предвижда поетапно и съобразено с възрастта въвеждане на ИИ. Акцентът остава върху базови умения като четене, математика и природни науки, както и върху критичното мислене и етичната преценка.

Според съобщението на министерството ще бъде подготвен и последващ план за действие за следващите години. Министър Красимир Вълчев заяви, че ИИ трябва да подпомага и учителите, включително при подготовка на уроци, изпитни материали, оценяване и административна работа, съобщи БТА.

Къде е спорът

Училищата вече са под натиск да използват нови инструменти. Най-чувствителните въпроси обаче остават без единен задължителен отговор.

  • Кога използването на ИИ е помощ в ученето и кога е измама.
  • Кой носи отговорност при грешна или вредна информация.
  • Как се защитават личните данни на децата.
  • Дали малките и по-бедните училища няма да изостанат допълнително.
  • Как учителят запазва контрол върху оценяването и учебния процес.

Омбудсманът Велислава Делчева подкрепи включването на ИИ и дигиталната грамотност в учебния процес, но поиска ясни гаранции. Тя настоя за списък със сертифицирани и безопасни инструменти, допълнителни правила за защита на децата, прозрачност и човешки надзор.

Делчева предупреди и за риск от плагиатство, прекомерна зависимост от технологията и задълбочаване на неравенството между регионите, според публикация на институцията на омбудсмана.

Какво казват международните организации

ЮНЕСКО постави темата на дневен ред още през 2023 г. Организацията призова правителствата да регулират бързо Generative AI в училищата и да обучат учителите.

Според ЮНЕСКО образователните системи не са напълно подготвени за етичната и педагогическата интеграция на толкова бързо развиващи се инструменти. Организацията препоръчва минимална възраст от 13 години за използване на AI tools в класната стая и настоява за ясни правила за защита на личните данни и публичен контрол.

Какво означава това за България

Темата има пряко значение за българските семейства. Ако МОН премине от визия към задължителни правила, това ще засегне учебните програми, подготовката на учителите, избора на софтуер, защитата на ученическите данни и начина на проверка на домашни, проекти и изпити.

Най-големият риск е масово навлизане на ИИ без еднакви стандарти за всички училища. При такъв сценарий едни училища ще работят с обучени екипи и защитени системи, а други ще разчитат на случайни приложения и лични профили.

Това е и основният проблем в българския дебат. Употребата на ИИ расте. Общите задължителни правила още не са настигнали практиката.