Илияна Йотова все още не е насрочила заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Президентът остави възможността отворена след поредните взривове в складове за боеприпаси и продължаващите конфликти в Украйна и Близкия изток.

На 14 септември Йотова заяви, че първо ще изчака анализ на актуалните рискове за националната сигурност. Решението ще зависи и от оценката на службите.

Политическият натиск расте

Призивите за свикване на КСНС последваха пожар и взривове в склад на „ЕМКО“ край Габрово. На 12 септември Ивайло Мирчев настоя Йотова да свика съвета незабавно.

Мирчев определи инцидента като част от поредица случаи в отбранителната индустрия. Твърдението за саботаж обаче не е установен факт в публично потвърдено разследване.

Андрей Гюров също поиска заседание. Той настоя правителството, Държавната агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи и военното разузнаване да представят информация за мерките срещу евентуални саботажни операции.

Какви рискове може да обсъжда КСНС

Йотова свърза евентуалното заседание не само с инцидентите в обекти на „ЕМКО“. По думите ѝ съветът трябва да разгледа и по-широките рискове за националната сигурност, включително отражението на войните в Украйна и Близкия изток върху България.

  • охраната и контролът в складовете за боеприпаси;
  • оценката на службите за възможни външни заплахи;
  • готовността на институциите за реакция при нови инциденти;
  • рисковете за България от разрастването на военните конфликти.

Президентът заяви, че България трябва активно да участва в изработването на европейска позиция за края на войната в Украйна. Според нея дипломатическите канали трябва да останат отворени, а военно решение на конфликта няма.

Решението за свикване на КСНС ще бъде взето след оценка на службите и анализ на общите рискове за националната сигурност.

Заседанието би било закрито

Ако Йотова свика КСНС, заседанието ще бъде закрито. Това е предвидено в статута на съвета, който е консултативен орган по въпросите на националната сигурност и се председателства от президента.

Закритият формат не изключва публична информация след заседанието. Президентската институция може да публикува обобщени данни, становища и предложения към държавните органи.

Пълният обмен на чувствителна информация между службите и политическите ръководители обаче няма да бъде публичен.

Какво следва

Към 14 септември няма обявена дата за заседание. Следващото решение е на Йотова, която трябва да прецени дали наличната информация показва общ риск за националната сигурност, а не само поредица от отделни инциденти.

Политическият спор вече е в дневния ред на президентската институция. Дали ще се стигне до закрито заседание, ще стане ясно след оценката на службите.