Правителството обяви, че няма да разплаща обществени поръчки с корупционен риск. Като пример беше посочен спрян търг за мантинели за над 490 млн. евро.

Кабинетът заявява, че всяка рискова поръчка ще бъде проверявана преди плащане. Ключовият въпрос е дали това ще доведе до санкции и трайна промяна в практиката.

Какво обяви кабинетът

На 28 юни вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, цитиран от БТА, че държавата няма да разплаща обществени поръчки, които крият корупционен риск.

По думите му всяка фактурирана дейност ще минава през проверка. При съмнения за завишени разходи ще се намесва Агенцията за държавна финансова инспекция.

Донев даде и конкретен пример. Спряна е поръчка за мантинели за над 490 млн. евро. По думите му близо 40 процента от сумата са били предвидени за административни, правни и маркетингови услуги, а около 60 процента за самата доставка.

  • Стойност на търга: над 490 млн. евро
  • Дял за административни, правни и маркетингови услуги: близо 40%
  • Дял за доставка: около 60%
  • Статус според Гълъб Донев: няма извършени плащания
  • Процедурата е в Комисията за защита на конкуренцията

Защо темата има значение

Темата засяга пряко публичните разходи. Тя е свързана с цената, на която държавата строи, ремонтира и купува. Това има значение за бюджета, дефицита и средствата за услуги.

На 26 април финансовият министър Георги Клисурски съобщи, цитиран от БТА, че има индикации за нарушения по обществени поръчки и е възложил над 60 финансови инспекции.

Той каза още, че в страната има над 7000 активни обществени поръчки на обща стойност 30 млрд. евро. Над 4 млрд. евро подлежат на разплащане през 2026 г.

  • Над 7000 активни обществени поръчки
  • 30 млрд. евро обща стойност
  • Над 4 млрд. евро за разплащане през 2026 г.
  • Над 60 възложени финансови инспекции

Ефектът може да е в няколко посоки.

  • За бюджета, ако бъдат ограничени завишени разходи.
  • За фирмите, ако проверките забавят плащания и нови процедури.
  • За институциите, ако контролът доведе до повече обжалвания и спорове.

Контролът и политическият риск

Кабинетът представя мярката като инструмент за финансов контрол. Решенията по големи търгове обаче засягат интереси в сектори с големи публични ресурси.

Всеки спрян договор има ефект отвъд конкретната процедура. Той може да засегне възложители, изпълнители, подизпълнители и графици по инфраструктурни проекти.

Какви инструменти използва държавата

Правителството въведе и система за прозрачност на търговете, наречена СИГМА. Тя започна работа през юни с цел да показва как институциите харчат публични средства и да връща проблемни поръчки за корекции.

По данни на Mediapool първата версия работи с ограничения. Според изданието липсват част от планираните автоматични функции и връзка с Търговския регистър.

Това означава, че политическата заявка за по-строг контрол е по-напред от техническата готовност.

Какво следва

Следващият тест е прилагането на един и същ стандарт към министерства, държавни дружества и големи инфраструктурни договори.

Ако проверките доведат до санкции, корекции или прекратени договори, ефектът ще бъде измерим. Ако останат ограничени или избирателни, спорът за обществените поръчки ще се прехвърли към въпроса дали контролът е реформа или преразпределяне на влияние.