От 2 август 2026 г. в България се прилагат нови правила на Европейския съюз за прозрачност при използването на изкуствен интелект. Доставчиците и професионалните потребители на AI системи трябва да информират гражданите, когато общуват с машина или виждат съдържание, създадено или променено с AI.

Правилата произтичат от член 50 на Регламент (ЕС) 2024/1689, известен като Законодателен акт за изкуствения интелект. Регламентът се прилага пряко във всички държави членки, включително България, без отделно национално приемане.

Кое съдържание трябва да бъде обозначено

Едно от основните изисквания засяга deepfake съдържанието. Това са изображения, видео или аудио, създадени или променени с AI, които представят реални хора, места, организации или събития по начин, който може да изглежда автентичен.

Публикуващите трябва да поставят видим и разбираем етикет върху такова съдържание. Изискването е особено важно, когато материалът може да заблуди публиката относно реално събитие или изказване.

Обозначаване се изисква и за текстове, генерирани или променени с AI, когато са публикувани с цел да информират обществото по въпроси от обществен интерес. Това важи, ако материалът не е преминал през човешка проверка и редакционен контрол.

  • AI чатботовете трябва ясно да показват, че потребителят общува с изкуствен интелект.
  • Доставчиците трябва да добавят машинно четим маркер към синтетични изображения, видео, аудио и текст.
  • Платформите и професионалните потребители трябва да обозначават deepfake материали.
  • Системите за разпознаване на емоции и биометрична категоризация трябва да уведомяват засегнатите лица.

Какво означава това за медиите

Българска медия, която използва AI за чернова, превод или техническа обработка, не трябва автоматично да обозначава всеки материал като „написан от изкуствен интелект“. Ключовият въпрос е дали човек е извършил реална проверка и носи редакционна отговорност за публикувания текст.

Това изключение не се отнася до фалшиви изображения, записи или видеа, които имитират реални хора и събития. При тях обозначаването остава необходимо, дори когато материалът е част от публикация с редакционен контекст.

Творческите, сатиричните и художествените произведения също могат да попадат в изключения. Използването на AI обаче трябва да бъде разкрито по подходящ начин, без да се прикрива фактът, че съдържанието е синтетично.

Какво се случва със старото съдържание

Съдържание, генерирано и публикувано преди 2 август 2026 г., не трябва да бъде обозначавано със задна дата. Европейската комисия насърчава доброволното му маркиране, когато това е технически възможно.

За генеративните AI системи, пуснати на пазара преди 2 август 2026 г., действа преходен период за машинното маркиране. Той продължава до декември 2026 г.

След изтичането на преходния период доставчиците трябва да гарантират откриваемостта на генерираното съдържание съгласно актуализираните правила.

Кой ще следи за спазването

Контролът се разпределя между националните органи за надзор на пазара и европейската Служба по изкуствения интелект. За институциите на Европейския съюз компетентен е Европейският надзорен орган по защита на данните.

За компаниите нарушенията могат да доведат до глоба до 15 милиона евро или до 3% от световния годишен оборот. Размерът зависи от тежестта на случая и мащаба на предприятието. За малките и средните компании се прилага принципът на пропорционалност.

От 2 август 2026 г. правилото не е забрана за AI. То задължава доставчиците и професионалните потребители да посочват кога хората взаимодействат с машина или виждат съдържание, създадено с нейна помощ.

Практическият ефект за българските потребители ще се вижда най-вече в социалните мрежи, новинарските сайтове, рекламите и онлайн услугите.

Видимите етикети са само част от системата. Друга част са машинно четимите маркери, които позволяват на платформите и проверяващите органи да установят произхода на даден файл.