България подготвя единен механизъм, който да свърже тол камерите, общинското видеонаблюдение, дроновете и полицейските записи. Идеята беше обсъдена на 14 юли 2026 г. в Националното тол управление. Правителството очаква конкретен план до края на август.

Институциите вече разполагат с голям обем данни. Те обаче се използват разпокъсано. В резултат нарушение може да бъде заснето, но реакцията да закъснее или доказателствата да не достигнат навреме до контролния орган.

Тол камерите вече не служат само за таксуване

Националното тол управление разполага с 272 контролни точки в страната. Сто от тях имат вградени кантари. Системата следи близо 600 000 тежкотоварни превозни средства и събира данни за движението, натоварването на пътищата и нарушенията.

В момента тол системата обменя с Министерството на вътрешните работи основно информация за средната скорост. Предложението е данните да се подават в реално време и към МВР, Агенция „Митници“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Националната агенция за приходите.

Според данни, представени от Министерството на транспорта, информацията от тол камерите може да достигне до контролните органи за около три секунди. Това би позволило патрул да бъде насочен към конкретен автомобил или участък, вместо да разчита на случайна проверка.

Какво могат да установяват камерите

  • превишена и средна скорост;
  • опасно или неправилно изпреварване;
  • използване на мобилен телефон по време на движение;
  • неизползване на предпазен колан;
  • движение на претоварени камиони;
  • част от техническите характеристики на превозното средство.

Министърът на транспорта Георги Пеев заяви пред bTV, че при определени условия и след обработка с изкуствен интелект камерите могат да разпознават и състоянието на гумите. Това е технологична възможност, а не обявена национална система за автоматични глоби за гуми.

Дроновете допълват наземния контрол

Полицията вече използва дронове на местно ниво. В Пловдивска област през юли 2026 г. служителите започнаха наблюдение на трафика с дронове, камери и небрандирани автомобили.

Само в Пловдив полицията е засичала средно по 30 нарушения на червен светофар дневно чрез видеонаблюдение. Дронът може да проследи рискова маневра от въздуха и да насочи екип към водача след преминаването през опасния участък.

Технологията е приложима при гонки, дрифтове, опасно изпреварване и нарушения около кръстовища. Тя не заменя патрула. Дронът установява и проследява ситуацията, но санкцията трябва да бъде оформена по законовия ред.

Бодикамерите трябва да документират проверките

Задължителни бодикамери за служителите на „Пътна полиция“ и видеорегистратори в патрулните автомобили са сред мерките, предложени от „Демократична България“ в план за пътна безопасност.

Устройствата могат да запазят доказателства за поведението на водача и да документират действията на полицейския служител. Това би ограничило споровете при проверки, сигналите за натиск и обвиненията за неправомерни действия.

Ключов остава режимът за съхранение и достъп до записите. Необходими са ясни правила кой може да ги гледа, колко време се пазят и кога могат да се използват в административно или наказателно производство.

Камионите ще бъдат проверявани по рисков профил

От март 2026 г. Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ използва седем антени за дистанционно засичане на нарушения в тахографите. Устройствата подават сигнал за потенциален проблем, без инспекторите да спират всеки камион или автобус.

При проверки в областите Благоевград, Пловдив и Хасково на 27 февруари и 11 март са проверени 108 товарни автомобила и автобуса. Инспекторите са установили 27 нарушения. Петнадесет от тях са свързани с тахографи, работно време и почивки на водачите.

Моделът показва как може да работи бъдещият контрол. Системата първо открива риск. След това екип проверява конкретното превозно средство. Така ресурсът се насочва към водачи и компании с по-висока вероятност за нарушение.

Данните показват къде е рискът

В Пловдивска област през първата половина на 2026 г. са отчетени 288 катастрофи с пострадали. Деветдесет и пет от тях са тежки. Загиналите са 24, с девет повече спрямо предходния период.

Полицията посочва, че 97% от катастрофите са по вина на водачи. Най-много тежки инциденти са регистрирани в Пловдив, Карлово, Асеновград и община Марица.

Тези данни могат да се използват за изготвяне на рискови карти. Правителството обсъжда картографиране на местата за гонки и дрифтове, както и по-бърз достъп на контролните органи до общинските камери.

Какво може да се промени за шофьорите

  • Повече нарушения могат да бъдат установявани без спиране на автомобила.
  • Патрулите могат да реагират по конкретен сигнал от камера или дрон.
  • Тежкотоварните автомобили могат да бъдат проверявани според рисков профил.
  • Видеозаписите могат да улеснят доказването на опасни маневри и нарушения.
  • Данните за пътя, автомобила и водача могат да се събират в обща система.

Това все още не е национално внедрена система. Към 14 юли 2026 г. институциите подготвят план, законови промени и бюджет. Основният въпрос не е липсата на камери, а кой има право да използва данните и колко бързо може да последва санкция.

Единната система би имала практичен ефект само ако обменът на данни е бърз, достъпът е ясно регламентиран и санкциите следват по законовия ред.

Следващият тест е дали до края на август държавата ще предложи работеща схема за обмен на информация. Ако това се случи, контролът може да се премести от случайни проверки към постоянно откриване на рискове.