България навлиза във финалната фаза на проект за киберзащита на 50 административни органа и 30 000 крайни устройства. Хардуерът е напълно инсталиран в 37 администрации. При още 11 организации внедряването практически е приключило.

Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев представи напредъка по проекта по време на парламентарния контрол на 17 юли 2026 г. Той отговори на въпрос на депутата Йордан Терзийски за изпълнението на програмата.

Какво ще покрива системата

Проектът изгражда централни компоненти на националната инфраструктура за киберсигурност. Предвижда се и защитено споделено информационно пространство между участващите администрации.

  • защита на мрежите и информационните системи;
  • наблюдение и реакция при киберинциденти;
  • защита на 30 000 крайни устройства;
  • по-бърз обмен на информация между ключови държавни органи.

Атака срещу една администрация ще може да бъде откривана и анализирана в по-широка национална система. Целта е да се ограничи рискът от разпространение на зловреден софтуер, кражба на данни и блокиране на електронни услуги.

Проектът все още не е приключил

При 37 администрации оборудването е инсталирано напълно. При 11 организации проектът е достигнал етапа на функционални тестове и приемане. За останалите две от общо 50 органа в представената информация не е посочен отделен статус.

„Проектът се изпълнява в рамките на договорените срокове и е достигнал висока степен на физически и финансов напредък“, заяви Иван Василев, според БТА.

Това означава, че защитата все още не може да се представя като напълно въведена във всички 50 органа. Предстои да бъде проверено дали системите работят съвместно и дали могат да реагират при реален инцидент.

Бюджетът и европейското финансиране

Проектът „Повишаване на националните способности за координация и реагиране при инциденти, свързани с киберсигурността“ е част от Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ за периода 2021-2027 г.

  • общ бюджет: 161,861 млн. лева;
  • европейско финансиране: 132,837 млн. лева;
  • национално съфинансиране: 29,024 млн. лева.

Проектът разчита на 132,837 млн. лева от Европейския съюз, но защитата ще зависи и от реалното функциониране на системите.

Защо проектът засяга гражданите

Държавните администрации обработват лични данни, плащания, заявления и документи, свързани с услуги за граждани и бизнеса. При пробив са възможни прекъсване на услуги, изтичане на информация и разходи за възстановяване на системите.

Новата инфраструктура трябва да повиши защитата на ключови органи. Тя обаче няма да премахне риска от атаки. Крайните устройства остават зависими от актуализации, контрола на достъпа и действията на служителите.

Системата може да ограничи последиците от кибератаки, но пълната ѝ ефективност ще стане ясна едва след тестовете и началото на постоянната експлоатация.

След приключването на тестовете ще бъде оценено дали системата покрива целия планиран обхват и кога ще започне постоянната ѝ експлоатация.