България започва нов етап във външната си политика след оставката на Румен Радев като президент през януари 2026 г., встъпването на Илияна Йотова като държавен глава и избирането на Радев за министър-председател на 8 май.

Това поставя въпроса кой ще задава курса между ангажиментите към Европейския съюз и НАТО и заявения национален интерес.

Конституцията дава водещата роля във външната политика на Министерския съвет. Президентът запазва важни представителни, дипломатически и отбранителни правомощия.

Министерският съвет е центърът на решенията

Конституцията определя, че Министерският съвет ръководи и осъществява външната политика на страната. Президентът представлява България в международните отношения, сключва международни договори при условията, определени от закона, и назначава дипломатическите ръководители по предложение на правителството.

Тези правомощия са описани в Конституцията на Република България, посочва Народното събрание.

На 15 май премиерът Румен Радев разпредели ресорите на вицепремиерите. Той запази пряк контрол върху министрите на външните работи, отбраната, вътрешните работи и правосъдието, както и върху службите за разузнаване и национална сигурност, съобщи Министерският съвет.

Така ключовите решения за сигурността и международните отношения са концентрирани в кабинета.

Министър на външните работи е Велислава Петрова. Тя пое поста на 8 май и заяви, че стабилността и последователността трябва да бъдат основа на българската дипломация.

На годишната конференция с посланиците, проведена на 20 и 21 юли в София, Петрова представи правителството като партньор с дълъг управленски хоризонт. Това съобщи Министерството на външните работи.

Какво означава „национален интерес“

Конституцията определя следните основни цели на външната политика:

  • националната сигурност;
  • независимостта;
  • благоденствието;
  • правата и свободите на гражданите.

Тези цели поставят граници пред всяка формула за „баланс“ между съюзниците и други международни партньори.

Правителството вече очерта няколко приоритета:

  • сигурността в Черноморския и Югоизточния европейски регион;
  • енергийната и транспортната свързаност;
  • защитата на външните граници на Европейския съюз;
  • участието в общата политика на Европейския съюз и изпълнението на ангажиментите към НАТО;
  • подкрепата за европейската интеграция на Украйна и защитата на българската общност там.

На среща с украинския външен министър Андрий Сибиха на 21 май Петрова потвърди, че България подкрепя координираните усилия на Европейския съюз и САЩ за справедлив и траен мир в Украйна.

Разговорите обхванаха сигурността, енергетиката, възстановяването и логистиката. Обсъдени бяха и правата на българското национално малцинство в Украйна, съобщи Министерството на външните работи.

Президентът запазва влияние, но не и водещата роля

Илияна Йотова пое президентския пост на 23 януари 2026 г., след като Конституционният съд прекрати предсрочно правомощията на Радев.

В обръщението си преди парламентарните избори тя заяви, че България се нуждае от силна и предвидима външна политика, която защитава интересите на гражданите. Информацията е публикувана на сайта на президента.

Президентът може да влияе чрез публични позиции, международни посещения, назначенията на посланици и ролята си като върховен главнокомандващ. При редовно правителство тези действия не могат да заменят решенията на Министерския съвет.

Основният институционален риск е конфликт между позицията на президента и официалната линия на кабинета.

Парламентът е вторият център на натиск

Комисията по външна политика в 52-рото Народно събрание има 19 членове. Десет от тях са представители на парламентарната група „Прогресивна България“.

Останалите места са разпределени между ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“ и „Възраждане“. Председател е Петър Витанов, според решението на Народното събрание.

Това мнозинство улеснява приемането на правителствената линия. То увеличава и отговорността за парламентарен контрол.

Комисията разгледа бюджета на Министерството на външните работи за 2026 г. В проектните разчети са предвидени:

  • 136,897 милиона евро за активна двустранна и многостранна дипломация;
  • 3,4995 милиона евро за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ.

Какво се променя за България

Новата власт ще бъде оценявана по конкретни решения, а не по общи декларации. Сред ключовите теми са:

  • позициите по европейската политика за сигурност;
  • разходите за отбрана;
  • подкрепата за Украйна;
  • енергийните маршрути;
  • отношенията с Турция и държавите от Западните Балкани.

На срещата на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли българската делегация участва в разговори за разходите за отбрана, отбранителната индустрия, войната в Украйна и сигурността в Близкия изток.

Според Министерството на външните работи това показва, че София търси влияние чрез участие в съюзническите решения, а не чрез дистанция от тях.

Следващият тест е дали правителството ще превърне тази линия в ясна национална стратегия. Единната институционална позиция може да засили тежестта на България. Разнопосочните сигнали биха ограничили влиянието ѝ в съюзническите решения.

Годишната конференция с българските посланици е отразена и в публикация на Министерството на външните работи.