Коридор 8 отново е във фокуса на българската политика. На 4 ноември 2025 г. България и Северна Македония подписаха в Гюешево споразумение за подготовката, изграждането и експлоатацията на трансграничен железопътен тунел. Това върна проекта в дневния ред на София и Скопие.

Проектът трябва да свърже Адриатическо и Черно море през Албания, Северна Македония и България. За България залогът е пряк. Става дума за достъп до Западните Балкани, товарни потоци и мястото на страната в бъдещите европейски логистични маршрути.

Какво е договорено

Споразумението беше подписано след месеци на напрежение и взаимни обвинения за забавяне. На 29 септември 2025 г. вицепремиерът Гроздан Караджов обяви, че на 4 ноември ще бъде подписано споразумение за общия трансграничен тунел, част от Коридор 8, съобщи БТА.

Документът урежда подготовката, изграждането и експлоатацията на общия железопътен тунел между двете държави.

При подписването в Гюешево вицепремиерът на Северна Македония и министър на транспорта Александър Николоски заяви, цитиран от БТА, че проектът трябва да осигури железопътна връзка между София и Скопие. Той посочи график от македонска страна, с процедура за третата фаза през декември 2025 г. и начало на работа на терен през пролетта на 2026 г.

Какво остава за България

На 23 март 2026 г. министърът на транспорта Корман Исмаилов заяви, че правителството работи за осигуряване на средства за последните 2,4 километра от железопътната връзка с Република Северна Македония. По думите му това е единствената липсваща част от линията на българска територия, според Министерството на транспорта и съобщенията.

Основният въпрос вече не е дали проектът е нужен, а дали ще има навременно финансиране и политическа подкрепа. Ако споразумението или свързани решения стигнат до Народното събрание, дебатът ще бъде за пари, срокове и гаранции за изпълнение.

  • има подписано двустранно споразумение за тунела;
  • има заявен ангажимент за финансиране на българския участък;
  • има европейска рамка за бъдещо финансиране;
  • има риск от ново забавяне при разминаване в темпото на двете страни.

Защо темата е политическа

Коридор 8 е инфраструктурен проект, но и тест за отношенията между София и Скопие. Всеки застой по трасето бързо се превръща в политически аргумент и в двете държави.

На 5 декември 2025 г. българското Министерство на транспорта и съобщенията обяви, че линията София - Скопие е включена за финансиране в Механизма за свързване на Европа за периода 2028 - 2034 г. Това засилва европейската подкрепа за проекта. То не отменя нуждата от вътрешни решения, обществени поръчки и координация между двете страни.

На 1 април 2026 г. публикации в Северна Македония и региона съобщиха за ново преразглеждане на части от трасето на Коридор 8 заради препоръки на ЮНЕСКО по маршрута Требенища - Кяфасан. Според публикация на Actualno.com това не засяга пряко тунела към България, но показва, че проектът остава уязвим към административни и политически спорове.

Какво ще следят депутатите

Ако темата влезе в парламента, спорът вероятно ще се концентрира върху три въпроса. Първият е дали Северна Македония ще изпълнява своята част по същия график. Вторият е каква ще бъде цената на българския участък след новите срокове и поскъпването в строителството. Третият е дали проектът ще бъде третиран като стратегически, а не като част от по-широк двустранен спор.

  • забавяне на търгове и разрешителни;
  • разминаване в сроковете между София и Скопие;
  • смяна на приоритети при нови правителства;
  • пренасяне на инфраструктурния спор в по-широкия спор за Северна Македония и EU.

Защо това има значение

За България Коридор 8 е връзка със Западните Балкани и част от източно-западната ос на Югоизточна Европа. Това има значение за товарните превози, инвестициите и регионалното влияние.

Засега има подпис, заявени срокове и политически ангажименти. Липсва доказателство, че изпълнението ще следва същото темпо.

Именно това ще определи дали Коридор 8 ще остане тема на междудържавни декларации, или ще се превърне в реална железопътна връзка между София и Скопие.