Външните министри на НАТО се събират в Хелзингборг на 21 и 22 май, за да подготвят срещата на върха в Анкара през юли. Основната тема е как съюзниците ще изпълнят новата цел за разходи за отбрана и сигурност.

Става дума за 5% от БВП до 2035 г. Въпросът вече не е само политически. Съюзниците са под натиск да представят реални графици, междинни стъпки и национални планове.

Спорът е за пари, срокове и разпределение на тежестта в алианса.

Какво се решава в Хелзингборг

Срещата в Швеция е последната важна политическа подготовка преди форума в Анкара. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви на 20 май, че министрите трябва да придвижат изпълнението на договореното в Хага през 2025 г.

По данни на НАТО новата цел е разделена на две части:

  • най-малко 3,5% от БВП за основни военни нужди;
  • до 1,5% от БВП за разходи, свързани със сигурността, включително инфраструктура, киберзащита и други способности.

НАТО настоява не само за по-големи бюджети. Алиансът иска повече боеприпаси, техника, логистика и по-бързо придвижване на сили в Европа.

Защо натискът се увеличава

Марк Рюте повтори през май, че Европа трябва да поеме по-голям дял от конвенционалната си отбрана, при запазена американска подкрепа. Това става на фона на спор колко дълго САЩ ще поддържат същия мащаб на военно присъствие и ангажимент в Европа.

Associated Press съобщи през 2025 г., че новата цел е договорена под силен натиск от Вашингтон. През май 2026 г. AP отбеляза и растящото очакване европейските съюзници да поемат по-голяма част от тежестта, включително след сигнали за промени в американското военно присъствие в Европа.

Ако целта остане без конкретно изпълнение, напрежението между САЩ и европейските съюзници може да се засили.

Какво означава това за България

Темата има пряк ефект и за България. По данни от годишния доклад на НАТО, цитирани от БТА на 26 март, България е увеличила разходите си за отбрана от 1,31% от БВП през 2014 г. до 2,14% през 2025 г.

Това поставя страната над стария праг от 2%, но далеч под новата рамка от 5%. Ако натискът за по-бързо приближаване към целта се засили, дебатът ще се пренесе към държавния бюджет, модернизационните програми и приоритетите в публичните разходи.

Най-прекият ефект за София може да се изрази в:

  • по-голям натиск за дългосрочни военни инвестиции;
  • по-остър спор за инфраструктура и логистика с двойна употреба;
  • повече внимание към боеприпаси, поддръжка и готовност;
  • по-силен политически спор кои разходи могат да бъдат отчитани като разходи за сигурност.

Къде са рисковете

Основният риск за алианса е дали целта е изпълнима. Още през 2026 г. има сигнали, че някои държави трудно ще покрият дори собствените си планове.

Associated Press даде пример с Чехия. Там бюджетните спорове показват колко трудно остава увеличаването на военните разходи дори в страни, които подкрепят линията на НАТО.

Втори риск е ново преразпределяне на тежестта в пакта. Ако европейските съюзници не ускорят разходите, Вашингтон може да поиска още по-рязко поемане на отговорност от Европа.

Какво следва

След срещата в Хелзингборг фокусът се насочва към Анкара през юли. Там лидерите ще трябва да покажат дали целта от 5% е подкрепена с график, междинни етапи и реални национални ангажименти.

За страни като България това е не само въпрос на външна политика. Темата засяга пряко бъдещите бюджетни решения и цената на модернизацията.