Комисията за регулиране на съобщенията започна обществено обсъждане на проект на инструкция за координация по прилагането на Digital Services Act в България. Проектът е приет с Решение №175 от 20 май 2026 г. и е обявен от КРС на 28 май 2026 г.

Това е следващата практическа стъпка по въвеждането на европейския режим за надзор върху онлайн платформите в българската администрация.

Проектът определя как българските институции ще си разпределят сигнали, проверки и обмен на информация по правилата за онлайн платформите.

Какво се променя

Digital Services Act е Регламент (ЕС) 2022/2065. Той урежда правилата за онлайн посредници, социални мрежи, marketplaces, хостинг услуги и други платформи. Режимът се прилага изцяло в ЕС от 17 февруари 2024 г.

В България новият етап следва измененията в Закона за електронните съобщения от ноември 2025 г. Те дадоха на КРС ролята на национален координатор за цифровите услуги.

Промените създадоха и правна рамка за надзор, сертифициране на органи за извънсъдебно решаване на спорове, предоставяне на статут на trusted flaggers и работа с vetted researchers.

Кой контролира платформите

По българския модел контролът е разпределен между няколко институции. Той не е съсредоточен в един орган.

  • КРС е координатор за цифровите услуги в България.
  • Съветът за електронни медии има функции по отношение на видео платформите в част от обхвата.
  • Комисията за защита на личните данни следи обработването на лични данни при прилагането на режима.

Според информацията на сайта на КРС националният координатор и Европейската комисия не вземат решения за сваляне или блокиране на конкретно съдържание и профили. Тези решения остават при самите платформи, които правят правна преценка по отделните случаи.

Основният въпрос е кой носи отговорност, когато платформа свали пост, профил или реклама и това засегне право на изразяване, търговски интерес или друга защитена от закона сфера.

Защо темата има пряк ефект

Digital Services Act не определя сам какво е незаконно съдържание. Това се урежда от други европейски и национални закони. Регламентът задължава платформите да имат лесни механизми за подаване на сигнали, да мотивират решенията си за модериране и да осигуряват вътрешно обжалване.

От 17 февруари 2024 г. потребителите в ЕС имат право и на извънсъдебно решаване на спорове с платформи. Това разширява възможностите за оспорване извън съда и изисква нова административна организация.

Какво означава това за потребители и бизнес

За потребителите темата засяга пряко жалби срещу свалено съдържание, сигнали за незаконни обяви, защита на деца, прозрачност на рекламите и достъп до мотиви при модериране.

За онлайн търговци, хостинг компании и местни цифрови услуги това означава по-строга среда за отчетност и процедури. Това носи повече административни изисквания, но и по-ясни правила при спор с потребители и институции.

Най-важното накратко

  • КРС обяви обществено обсъждане на 28 май 2026 г.
  • Проектът е приет с Решение №175 от 20 май 2026 г.
  • Българската рамка стъпва върху промени в Закона за електронните съобщения от ноември 2025 г.
  • Digital Services Act се прилага изцяло в ЕС от 17 февруари 2024 г.
  • КРС координира режима, но не решава вместо платформите кое конкретно съдържание да бъде свалено.

Големите платформи са в отделен режим

Най-големите услуги в ЕС, с над 45 милиона месечни потребители, попадат в отделна категория. При тях надзорът е пряко в Европейската комисия, а не при националните координатори.

Тези платформи имат по-строги задължения за оценка на системни рискове. Сред тях са риск за основни права, обществена сигурност, изборни процеси и защита на непълнолетни.

Това е важно за българската публика, защото най-често обществените спорове са свързани с големи глобални платформи, а не с малки местни сайтове.

Какво следва

След края на общественото обсъждане КРС трябва да придвижи окончателния текст на инструкцията. От него ще зависи как ще се разпределят сигналите, проверките и обменът на информация между КРС, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни.

Според данните на КРС и Европейската комисия въпросът вече не е само в европейски контекст. Правилата навлизат пряко в българските процедури и могат да имат ефект върху жалби, реклама, търговия и модериране на съдържание.