Комисията за регулиране на съобщенията започва нов етап от прилагането на Акта за цифровите услуги в България.

На 20 май 2026 г. комисията прие проект на инструкция за координация по DSA. На 28 май 2026 г. тя прие и проект на правила за предоставяне, прекратяване и отнемане на статут на доверен подател на сигнали.

Тези процедури очертават националната рамка за жалби, сигнали за незаконно съдържание и отговорности на платформите. Ходът засяга потребители, онлайн търговия и организации, които подават сигнали до големи платформи.

Основната промяна е, че платформите ще бъдат под по-ясен натиск да обясняват решенията си, да осигуряват канали за жалби и да реагират по-структурирано на сигнали за незаконно съдържание и стоки.

Какво реши КРС

Проектът от 20 май 2026 г. урежда координацията между българските органи по прилагането на DSA. Проектът от 28 май 2026 г., обявен публично на 1 юни 2026 г., определя правилата за статута на доверен подател на сигнали.

Този статут позволява на одобрени организации да подават сигнали за потенциално незаконно съдържание с приоритетно разглеждане от платформите. КРС посочва, че тези организации не решават дали съдържанието да бъде премахнато. Решението остава при платформите, според европейското и националното право.

Какво означава това за потребителите

КРС няма да решава кое конкретно съдържание да бъде свалено. Комисията ще следи дали платформите изпълняват задълженията си по закона.

За потребителите това променя начина, по който се водят споровете с платформите. Въпросът няма да е само дали пост, профил или видео е премахнато. Значение ще има и дали платформата е дала ясен мотив, канал за контакт и реална възможност за обжалване.

По правилата на DSA платформите трябва да осигурят бърз и пряк контакт с потребителите. Този контакт не може да зависи само от автоматизирани инструменти.

  • По-ясен път за подаване на жалба
  • Възможност за оспорване на решения за съдържание или акаунти
  • По-голям натиск върху платформите за мотивирани отговори

Какво се променя за онлайн търговията

DSA засяга не само съдържание, но и стоки. Според Европейската комисия онлайн пазарите трябва да ограничават разпространението на незаконни стоки, да подобрят проследимостта на търговците и да уведомяват бързо клиентите, ако са купили незаконен продукт.

Това има пряко значение за българския пазар. По-строгият контрол може да увеличи натиска върху платформи, които свързват купувачи и продавачи, включително при трансгранични продажби към потребители в България.

  • Повече проверки на търговците
  • По-бързо премахване на оферти за незаконни стоки
  • Повече данни за това кой продава и как платформата е реагирала

Къде ще се подават жалбите

След промените в Закона за електронните съобщения, приети през ноември 2025 г., България вече има национална правна рамка за прилагане на DSA. КРС е определена за координатор за цифровите услуги.

Съветът за електронни медии и Комисията за защита на личните данни също имат роля според вида на услугата и проблема. Съветът за електронни медии наблюдава платформите за споделяне на видеоклипове, с изключение на част от задълженията по DSA. Комисията за защита на личните данни следи въпросите, свързани с личните данни.

Практическият ефект е, че споровете вече имат по-ясна институционална карта в България. Това не гарантира решение в полза на жалбоподателя, но създава по-ясен вход за потребители и бизнес.

Има ли реален ефект

Данни на Европейската комисия показват, че механизмите по DSA вече имат измерим резултат. На 17 февруари 2026 г. комисията съобщи, че за две години платформите са обърнали близо 50 милиона решения, засягащи съдържание или акаунти на потребители в ЕС.

Според същите данни 30 процента от 165 милиона решения за moderation, обжалвани през вътрешните механизми на платформите, са били отменени.

Тези числа показват, че жалбите не са формалност. Значителен брой първоначални решения на платформите са били променени след обжалване.

Какво следва

КРС е публикувала проектите за обществени консултации. След приключването им комисията може да финализира правилата за координация и процедурите за доверени податели на сигнали.

Следващият етап ще бъде важен за платформите, организациите и онлайн търговците. За платформите това означава повече изисквания за срокове, процедури и отчетност. За потребителите това означава повече възможности да оспорват премахване на съдържание, блокиране на профили и реакцията при спорни обяви или незаконни стоки.

Спорът вече не е само дали съдържание се сваля. Въпросът е дали платформите дават обяснение, осигуряват реален контакт и носят по-ясна отговорност пред потребителите и институциите.