България започва внедряването на квантова криптография в комуникационните мрежи на три министерства. Министерският съвет одобри националния план на 9 юли 2026 г.

Първият етап обхваща Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта и съобщенията. БТА съобщи, че проектът ще започне като демонстрационна фаза.

Пълното национално покритие няма да започне веднага. Първоначално ще се проверят технологията, интеграцията и възможностите за разширяване към други публични органи.

Кои институции са първи

  • МВР ще използва системата за комуникации, свързани с вътрешната сигурност и полицейските структури.
  • Министерството на отбраната ще тества защитата на военни комуникационни мрежи.
  • Министерството на транспорта и съобщенията отговаря за част от цифровата и комуникационната инфраструктура.

Българската академия на науките е национален координатор на проекта. Практическата работа се изпълнява по националния план за квантово-комуникационна инфраструктура, който е част от европейската инициатива EuroQCI. Това потвърждава и информацията на БТА.

Какво означава „квантова защита“

Технологията използва квантови принципи за разпределение на криптографски ключове. При опит за прихващане състоянието на ключа се променя. Така намесата може да бъде засечена.

Квантовата комуникация не заменя автоматично съществуващите системи за сигурност. Тя добавя защитен слой към използваните мрежи. Затова първият етап включва тестове, интеграция и обучение.

Изградени и планирани трасета

Към юли 2026 г. България разполага с квантово комуникационно трасе между София и граничния пункт „Кулата“. Връзката е реализирана с участието на МВР и Института по роботика към БАН и е пусната през август 2024 г., съобщи БТА.

През март 2026 г. започна изграждането на трансгранично трасе между София и Букурещ. Според Министерството на иновациите и растежа то ще осигури защитен канал за държавни институции, научни организации и стратегически предприятия.

Какво следва

Планът предвижда националната инфраструктура постепенно да се свърже с европейската мрежа EuroQCI. Сред възможните бъдещи участници са:

  • държавни центрове за данни;
  • критична инфраструктура;
  • болници;
  • енергийни системи.

Документите по проекта предвиждат участие и на Държавна агенция „Национална сигурност“, Столичната община, както и на научни и технологични организации. Те не са посочени сред трите първи министерства за демонстрационните дейности.

Това означава, че непосредственият въпрос е как пилотната система ще бъде превърната в постоянна инфраструктура. От скоростта на този процес ще зависи дали защитата ще достигне до администрацията и критичните услуги.