Спорът за машинното гласуване отново е в центъра на парламентарния дневен ред преди очаквания есенен вот. Залогът е висок, защото дебатът засяга начина на гласуване, броенето и доверието в резултата.

Част от управляващото мнозинство и негови съюзници искат хартиената бюлетина да отпадне в повечето секции. Аргументът е, че така ще намалеят грешките в протоколите и недействителните гласове.

Опонентите предупреждават за нов политически сблъсък. Според тях промени в кратки срокове могат да създадат напрежение около организацията на вота и легитимността на правилата.

Дебатът не е само технически. Той е спор за това кой модел дава по-голяма сигурност при отчитането на вота и дали правилата се променят навреме.

Какво се предлага

На 22 май 2026 г. от „Демократична България“ внесоха законопроект за изцяло машинно гласуване за всички видове избори, съобщи БТА. Проектът предвижда изключения за секции с под 300 избиратели, болници, домове за възрастни хора, затвори, плавателни съдове и подвижни урни.

Подобна позиция беше заявена и на 13 януари 2026 г. Тогава от „Да, България“ посочиха, че искат връщане към модела от 2021 г., отново по данни на БТА.

  • пълно машинно гласуване в масовите секции,
  • изключения за малки и специални секции,
  • по-малко ръчно броене,
  • по-бързо обработване на резултатите.

Защо темата се връща

Натискът се засили след решение на Конституционния съд, публикувано на 13 март 2025 г. С него беше частично касиран парламентарният вот от 27 октомври 2024 г.

В мотивите се посочват проблеми при отчитането и записването на действителни гласове. Това решение се използва като основен аргумент, че сегашният смесен модел не е отстранил старите слабости.

Политическият ефект е пряк. Всеки нов спор за броенето поставя под натиск доверието в изборния резултат.

Какви са действащите правила

По действащия Изборен кодекс избирателят може да избира между хартиена бюлетина и бюлетина за машинно гласуване. Това е записано в чл. 206.

На изборите за Народно събрание на 19 април 2026 г. машинно гласуване имаше във всички секции, с изключение на секциите под 300 избиратели и няколко специални категории секции. Спорът не е дали машините да останат. Спорът е дали хартията да отпадне в масовия вот.

Какво казват институциите

Централната избирателна комисия и служебното Министерство на електронното управление защитаваха машинния вот и през пролетта. На 15 март 2026 г. председателят на ЦИК Камелия Нейкова заяви, че всички 9354 машини за страната и около 150 за чужбина ще бъдат в изправност за вота на 19 април 2026 г.

На 18 март 2026 г. служебният министър на електронното управление Георги Шарков съобщи, че софтуерът на 100 процента от инсталираните машини ще бъде проверен, при 30 процента в предишни случаи, съобщи БТА. На 11 март 2026 г. той каза и че няма данни за възможност машините Smartmatic да бъдат манипулирани.

  • 9354 машини са предвидени за страната,
  • около 150 машини са предвидени за чужбина,
  • 100 процента от инсталираните машини трябва да преминат софтуерна проверка,
  • 30 процента е бил обхватът на проверката в предишни случаи.

Къде е политическият риск

Рискът е в два сценария. Ако мнозинството прокара промени преди есента, опозицията може да оспори процедурата и сроковете. Ако промени не бъдат приети, темата вероятно ще остане водеща в кампанията.

Конституционният съд вече посочи, че честите промени в правилата за машинно гласуване през последните години създават несигурност и недоверие. Това прави всеки нов ремонт на Изборния кодекс политически чувствителен.

Какво означава това за избирателите

Пълното машинно гласуване би променило начина, по който се подава и отчита вотът в хиляди секции. За партиите това е спор за най-чувствителната част от изборния ден, броенето и легитимността на резултата.

Ако парламентът отвори отново Изборния кодекс, дебатът няма да остане технически. Той ще се превърне в тест дали управляващите могат да убедят обществото, че промените са насочени към по-надежден вот.