Народното събрание одобри на първо четене на 16 юли промени в Изборния кодекс, които връщат задължителното машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели. Депутатите подкрепиха и отпадането на лимита от 20 секции за българите в държави извън Европейския съюз.

Четири от шестте внесени законопроекта получиха подкрепа. Гласуването определи политическата посока, но не финализира правилата за следващите избори.

Промените се разглеждат преди предстоящите президентски избори. Те отново поставиха машинното гласуване в центъра на парламентарния спор.

Окончателното решение ще определи не само в кои секции ще има машини, но и как ще се проверява резултатът и как ще се организира гласуването извън ЕС.

Какво подкрепи парламентът

  • Машинно гласуване в секциите с повече от 300 избиратели.
  • Хартиен вот в малките секции и в изрично посочени случаи, включително подвижни секции, лечебни заведения и социални институции.
  • Премахване на ограничението от 20 секции в държави извън Европейския съюз.
  • Възстановяване на модела, при който машинната разписка има контролна функция.

Проектът на управляващото мнозинство беше подкрепен от 174 депутати. 38 гласуваха против. Въздържали се нямаше.

Прагът от 300 избиратели не е окончателен

Одобрените законопроекти съдържат различни предложения за обхвата на машинния вот. Управляващите, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ подкрепят използването на машини в секциите с над 300 избиратели.

„Възраждане“ настоява машините да се използват във всички секции, включително в най-малките.

Точният праг ще бъде определен при изработването на общ законопроект между първо и второ четене. Дотогава не е ясно в кои секции избирателите ще могат да избират между машина и хартия.

Какво се променя за българите в чужбина

Парламентът подкрепи отпадането на ограничението от 20 секции в държави извън Европейския съюз. Мярката засяга страни с големи български общности, сред които Великобритания, Съединените щати, Турция и Канада.

Според вносителите лимитът затруднява достъпа до гласуване. Премахването му може да увеличи броя на секциите, ако има достатъчно заявления и организационен капацитет.

Управляващото мнозинство предлага да отпадне и район „Чужбина“. При такъв вариант мандатите от гласовете зад граница отново ще се разпределят в рамките на съществуващите 31 многомандатни района в страната.

„Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ искат районът да се запази. Решението ще има пряко значение за начина, по който гласовете от чужбина влияят върху разпределението на мандатите.

Различни идеи за устройствата

Парламентарните сили предлагат различни модели на гласуване. ДПС защитава устройства, които сканират ръчно попълнени бюлетини. При този вариант избирателят отбелязва вота върху хартия, а машината отчита резултата.

„Възраждане“ предлага пълно премахване на хартиеното гласуване, включително в малките секции. Партията иска още да отпаднат номерата пред имената на кандидатите и да се въведе подреждане по азбучен ред.

„Продължаваме Промяната“ предлага електронно вписване в избирателните списъци. Според партията това може да ускори работата на секционните комисии и да намали риска от повторно гласуване, особено при вот от чужбина.

Кой ще проверява машините

Сред предложенията е Министерството на иновациите и цифровата трансформация да участва заедно с Министерството на вътрешните работи в сертифицирането и проверката на устройствата.

Това би променило институционалната отговорност около машинния вот. Процедурата за удостоверяване трябва да приключи преди изборния ден и да осигури проверима информация за партиите, наблюдателите и гражданите.

Какво предстои

Правната комисия трябва да изработи общ текст от приетите на първо четене предложения. След това депутатите ще гласуват правилата текст по текст.

  • Окончателният праг за задължително машинно гласуване.
  • Случаите, в които ще се използва хартия.
  • Бъдещето на район „Чужбина“.
  • Процедурата за проверка и сертифициране на машините.
  • Организацията на секциите извън Европейския съюз.

БНТ, Народното събрание и OFFNews съобщиха за различните предложения и резултата от първото гласуване. Следващият етап ще реши как изглежда изборният процес на практика, включително за избирателите в големите секции и за българите зад граница.