Процедурата за избор на нов състав на Централната избирателна комисия навлезе в решаващ етап на 12 юни. Тогава президентът Илияна Йотова изслуша публично кандидатите за комисията. Следва издаване на указ за назначаването.

Решението има пряко значение за организацията на следващите избори и референдуми в България.

ЦИК не приема законите. Тя прилага Изборния кодекс, назначава и контролира изборната администрация, обявява резултатите и решава спорове по време на кампанията и в изборния ден. Затова изборът на състава ѝ има пряко значение за доверието във вота.

Как започна процедурата

Процедурата започна на 29 май с президентски указ и правила за публични консултации и назначаване. На 9 юни Йотова проведе консултации с парламентарно представените партии и коалиции в 52-рото Народно събрание, за да представят номинациите си.

Още по време на консултациите възникна спор за начина на изчисляване на разпределението на местата. От президентската институция посочиха, че Изборният кодекс изисква местата в ЦИК да се разпределят според парламентарното представителство след последните парламентарни избори.

Йотова обясни, че процедурата не е приключила по-рано заради частичните местни избори на 15 юни, включително в София. По думите ѝ е било предпочетено настоящият състав на комисията да довърши този изборен цикъл.

Защо съставът на ЦИК е важен

Съставът на комисията не е само административен въпрос. ЦИК взема решения за организацията на вота, машинното гласуване, методическите указания, обучението на секционните комисии, обработката на резултатите и публичността на процедурите.

Това засяга пряко няколко ключови въпроса:

  • дали изборният ден ще протече без хаос и забавяне,
  • дали гласовете в страната и в чужбина ще бъдат отчетени без нови спорове,
  • дали партиите и избирателите ще приемат резултатите без нова криза на доверие.

Какво заявиха кандидатите

По време на изслушването бяха поставени няколко основни теми. Георги Хорозов, кандидат за председател, предложен от „Прогресивна България“, постави акцент върху прозрачността.

„Прозрачността на изборния процес следва да бъде основна и водеща в дейността на новата ЦИК“, заяви Хорозов по време на изслушването, цитиран от БТА.

Хорозов каза още, че в Изборния кодекс има изисквания, които не са изпълнени докрай. Сред тях той посочи обучително звено и звено за дигиталното гласуване. Той акцентира и върху публичния характер на заседанията и мотивираните решения.

Стоянка Балова-Цветкова, също предложена от „Прогресивна България“, постави акцент върху професионалния подбор на изборната администрация. Вяра Тодева настоя за реални стъпки към публичен регистър на избирателите и за надграждане на звеното за машинно гласуване.

Георги Баханов, предложен от ГЕРБ-СДС, открои като проблем избирателната активност и възможността гражданите реално да упражнят правото си на глас. Маргарита Махаева, предложена от „Възраждане“, постави акцент върху проследяването на финансирането на кампаниите.

Защо темата остава чувствителна

Изборите в България от години са съпътствани от спорове за машинното гласуване, организацията на секциите, гласуването в чужбина, обучението на комисии и скоростта на обявяване на резултатите. В този контекст ЦИК е ключов арбитър под постоянен политически натиск.

На консултациите на 9 юни Йотова заяви, че ЦИК е сред институциите в основата на демократичните процеси. Според БТА президентската институция поставя акцент върху публичното изслушване, проверката на документите и бързото приключване на процедурата.

Какво следва

След изслушването на 12 юни остава последната стъпка, президентският указ за назначаване на новия състав. Правилата предвиждат процедурата да се излъчва в реално време, а назначаването да бъде направено въз основа на предложенията на парламентарно представените формации.

Кой ще влезе в ЦИК има значение далеч отвъд кадрово решение. Комисията ще управлява процеса по следващия вот в момент, в който доверието в изборната система остава чувствителна тема.