Министерството на правосъдието публикува през април и май 2026 г. поредица от проекти и рамки, които засягат назначенията в съдебната власт, бюрата за съдимост и ефектите от закриването на специализираните съдилища и прокуратури.

Промените идват в момент на спор за избора на нов Висш съдебен съвет и за влиянието върху ключови решения в системата. Част от текстовете са в обществено обсъждане. Други остават на етап проект.

Пакетът засяга едновременно кадровите правила, административните услуги за гражданите и незавършените последици от закриването на старите спецструктури.

Какво е публикувано

  • На 4 май 2026 г. министерството публикува концептуална и процедурна рамка за упражняване на правомощието на министъра да предлага кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт.
  • На 9 април 2026 г. беше представен компетентностен модел за висшите административни ръководители, включително главния прокурор, председателите на върховните съдилища, директора на Националната следствена служба и ръководители в прокуратурата.
  • На 7 май 2026 г. за обществено обсъждане беше публикуван проект за промени в Наредба № 8 от 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост.
  • На 24 април 2026 г. министерството обяви проект за промени в Закона за съдебната власт, насочени към избора на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него.

Какво се променя за гражданите

Проектът за бюрата за съдимост предвижда по-широк електронен обмен на данни и по-малко работа с хартия. Предлага се да отпадне едновременното издаване на хартиен и електронен оригинал.

Данните трябва да се подават към ЦАИС „Съдебен статус“. Предвидени са и електронна справка за съдимост и услуги през RegiX.

Това засяга пряко граждани и фирми, защото свидетелствата и справките за съдимост се използват при работа, лицензи, назначения, проверки и обществени поръчки.

Кадровият въпрос

Най-чувствителната част от пакета е свързана с назначенията. Новата рамка урежда по-структуриран подход за номиниране на кандидати за ключови постове в съдебната власт.

Според публикуваното от Министерството на правосъдието рамката включва компетентностен модел, методика за оценяване и състезателна процедура с елементи на публичност.

Промяната е важна, защото засяга критериите за допустим кандидат, начина на оценяване и ролята на министъра при предложенията за ръководни длъжности.

Връзката със закритите спецструктури

Паралелно с новите правила министерството работи и с оценка на въздействието, която стъпва върху последиците от закриването на специализираните наказателни съдилища и специализираните прокуратури.

В документа се посочва, че закриването на тези органи е било насочено към гарантиране на независимостта на съдебната власт. Описани са и засегнатите групи.

  • Висшият съдебен съвет
  • магистратите от закритите органи
  • професионалните организации
  • гражданите

Посочени са и данни за щата на закритите структури, сред тях Специализираната прокуратура, Апелативната специализирана прокуратура и Специализираният наказателен съд.

Това показва, че институционалните и кадровите последици от закриването не са приключили и през 2026 г. продължават да се уреждат.

Какво следва

Част от текстовете са в обществено обсъждане. Други са оставени за разглеждане от редовно правителство. Това поставя темата сред важните въпроси в дебата за съдебната власт през юни 2026 г.

Според публикуваните от Министерството на правосъдието и отразени от БТА документи спорът се концентрира в три посоки.

  • Кой влияе върху избора на ръководители в съдебната власт.
  • Ще станат ли услугите на съдебната администрация по-бързи и по-лесни за гражданите.
  • Приключва ли държавата с последиците от старите спецструктури.
Промените са административни по форма, но имат пряк ефект върху управлението на съдебната система и достъпа на гражданите до услуги.