България подготвя законова рамка за Европейския портфейл за цифрова самоличност, след като Министерството на електронното управление публикува обществена консултация на 17 февруари 2026 г. Европейската комисия вече прие основните технически правила за системата. Това поставя страната в етап на реално внедряване.

Новият портфейл трябва да даде на гражданите единен начин за електронна идентификация, подписване и използване на услуги в България и в други държави от ЕС.

Портфейлът е мобилно решение за доказване на самоличност, съхранение на официални електронни документи и споделяне само на необходимите данни. По българския проект използването е доброволно. За физическите лица то трябва да бъде безплатно.

Какво представлява системата

По данни на Европейската комисия портфейлът ще позволява идентификация пред публични и частни услуги, съхранение на документи и контрол върху обмена на данни. Системата е замислена да работи в целия ЕС и да бъде достъпна от 2026 г.

Целта е една електронна идентичност да се използва в различни държави и пред различни доставчици на услуги. Това включва администрации, компании и платформи, които попадат в обхвата на правилата.

Какво се променя за хората в България

  • Идентификация при онлайн административни услуги без отделни локални регистрации.
  • Безплатно електронно подписване на документи за непрофесионални цели чрез българския портфейл.
  • Представяне на удостоверени атрибути, като право на обучение, работа или пребиваване, без споделяне на излишни лични данни.
  • Достъп до услуги в други държави от ЕС с българска електронна идентичност.
  • По-ясни правила кога институции и компании могат да искат данни от портфейла.

Практическият ефект е ясен. Част от действията, които сега изискват квалифициран електронен подпис, посещение на гише или отделни регистрации, трябва да се прехвърлят в една мобилна среда.

Какво се променя за бизнеса и администрацията

Българският проект предвижда задължения за приемане на портфейли от определени доверяващи се страни и от доставчиците на електронни административни услуги. Това засяга не само държавата.

Натискът ще бъде и върху компании, които работят с удостоверяване на самоличност и документи. Това може да засегне банки, телекоми, университети, работодатели и други организации в обхвата на европейските правила.

Идеята е те да разчитат удостоверени данни, а не да изискват многократно качване на сканирани документи. Това може да намали разходи и административно време, но изисква нови интеграции и контрол на сигурността.

Къде е спорът

Спорът е за доверието и риска. ЕС залага на модел, при който се споделя само минимално необходимата информация. Системата обаче ще работи с чувствителни регистри, удостоверения и механизми за сигурност.

При такава инфраструктура всеки пробив, слаба интеграция или слаб надзор може да засегне директно достъпа до услуги, електронните подписи и личните данни.

Темата не е само технологична. Тя засяга кой получава достъп до данни, при какви условия и каква ще бъде цената на грешка за граждани, институции и компании.

Какво вече е решено на ниво ЕС

Европейската комисия прие първия пакет технически правила на 4 декември 2024 г. Те уреждат основните функции, протоколите, удостоверяването на атрибути, сертификацията и уведомяването в екосистемата на портфейлите.

На 7 май 2025 г. бяха публикувани още четири регламента. Те обхващат:

  • регистрация на доверяващи се страни,
  • сертифицирани портфейли,
  • реакция при инциденти,
  • трансгранично съпоставяне на самоличност.

Тези актове определят рамката, по която държавите трябва да изградят взаимно признати системи. За България това означава, че националното решение вече трябва да се вмести в приети европейски правила.

Къде е България

България вече има основа в електронната идентификация и eIDAS свързаност. Данните в eIDAS Dashboard показват, че страната е част от оперативната мрежа за трансгранична електронна идентификация.

Успоредно с това държавата подготвя отделен Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност. В проекта за консултация са заложени следните принципи:

  • право на всяко физическо и юридическо лице да разполага с портфейл,
  • доброволно ползване,
  • безплатност за физическите лица,
  • високи изисквания за сигурност и оперативна съвместимост,
  • правила за достъп до автентични източници на данни и предоставяне на атрибути,
  • надзор, санкции и механизми за уведомяване.

Защо това има значение

Електронната самоличност засяга пряко достъпа до услуги, разходите за идентификация и контрола върху личните данни. Ако системата работи добре, тя може да намали бумащината и да ускори услугите. Ако работи слабо, може да добави нов слой сложност към вече тежки административни процеси.

За България въпросът е особено важен. Проблемът не е само в наличието на електронни услуги, а в това дали те са лесни за масово използване. Именно там ще се види реалният ефект от новия модел.

Какво следва

След обществената консултация България трябва да придвижи законовата рамка, да изгради техническа архитектура и да подготви интеграции с регистри и доставчици на услуги. На ниво ЕС основните правила вече са приети.

Решаващият тест ще бъде практичен. Дали гражданин в България ще може бързо и сигурно да се идентифицира, да подпише документ и да ползва услуга без допълнителна бюрокрация.