България влиза в ключови преговори за достъпа до European Competitiveness Fund, нов инструмент на ЕС с бюджет 234 млрд. евро. Залогът е дали българските компании ще получат по-бърз и по-лесен достъп до финансиране, или средствата ще се насочат основно към по-големите икономики.

Фондът беше предложен от Европейската комисия на 16 юли 2025 г. като част от бюджета на ЕС за периода след 2027 г. По данни на Комисията той трябва да започне да действа от 1 януари 2028 г.

Основният въпрос е не дали ще има нов европейски фонд, а при какви правила българската индустрия ще може да използва средствата.

Какво включва фондът

По данни на Европейската комисия European Competitiveness Fund съчетава грантове, заеми, equity и инструменти за привличане на частен капитал.

  • Стратегически технологии и производство в Европа
  • Индустриална декарбонизация
  • Digital
  • Biotech
  • Сигурност, отбрана и космос

Фондът е разделен в четири основни направления:

  • Clean transition and industrial decarbonisation: 26.2 млрд. евро
  • Health and biotech, agriculture and bioeconomy: 20.4 млрд. евро
  • Digital leadership: 51.5 млрд. евро
  • Resilience and security, defence industry and space: 125.2 млрд. евро

Какво иска българският бизнес

На 6 март 2026 г. министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова се срещна с Асоциацията на организациите на българските работодатели. В срещата участваха БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ.

Според официалната информация на министерството бизнесът е поставил няколко конкретни въпроса. Сред тях са цената на електроенергията и горивата, вносът на работна ръка и ефектът от механизма CBAM върху засегнатите сектори.

Това е същинският спор за парите и правилата. Ако достъпът остане тежък, а проектите от по-големите държави бъдат подготвени по-бързо, българските предприятия може отново да останат в периферията.

Какво се решава в Брюксел

Преговорите не са само за размера на финансирането. Решава се кой ще може да кандидатства, колко бързо ще се одобряват проектите и какви условия ще важат за бизнеса.

За България темата е важна по две линии. Първата е достъпът до по-евтино финансиране за модернизация, енергийна ефективност и нови мощности. Втората е засиленият акцент на ЕС върху отбрана, сигурност и индустриална автономия, което създава възможности за компании от отбранителната индустрия, електрониката, автомобилните компоненти и high-value manufacturing.

На 28 май 2026 г. министрите в Competitiveness Council обсъдиха Industrial Accelerator Act. По данни на Съвета на ЕС разговорът е обхванал по-бързи разрешителни режими, търсене на low-carbon и Made in EU продукти и мерки за по-силна европейска индустриална база.

Част от държавите подкрепят ускорени действия. Други предупреждават за нова административна тежест и риск от фрагментация.

Къде е рискът за България

Рискът е в подготвеността. По-силните икономики в ЕС разполагат с по-големи администрации, по-готови проекти и по-силно лобиране.

При забавяне от страна на София средствата може да останат формално достъпни, но реално да отидат при държавите с готови проекти.

Каква позиция трябва да защити кабинетът

На 2 юни 2026 г. вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев заяви, че правителството подготвя закон за публично-частните партньорства и ново координационно звено към Министерския съвет. По думите му целта е да се намали бюрокрацията и да се ускорят стратегическите инвестиции.

Това е сигнал за по-активна позиция, но няма да е достатъчно без конкретни искания в Брюксел.

  • По-лесен достъп за малки и средни предприятия и за компании от по-малки държави
  • Финансиране за индустриална декарбонизация без тежки предварителни условия
  • По-бързи процедури и по-малко административни бариери
  • Признаване на уязвимостта на енергоемките отрасли и секторите, засегнати от CBAM

Къде страната може да спечели

Най-силен шанс има в отрасли, в които България вече има производствена база. Това включва машиностроене, електроника, автомобилни компоненти, отбранителна индустрия, индустриален софтуер и енергийна ефективност.

Министерството на икономиката посочва, че автомобилният сектор формира над 10% от брутния вътрешен продукт и включва над 380 компании и 38 R&D центъра. Тези данни дават аргументи за по-голямо участие в новите европейски инструменти, ако бъдат подкрепени с готови проекти.

Как ще се измери успехът

Резултатът няма да се види в политическите заявления. Той ще се види в европейските регламенти и работни програми.

Ако българските искания не бъдат превърнати в конкретни правила, рискът е новият фонд да има ограничен ефект върху местното производство.

По официалния график на Съвета на ЕС работните обсъждания по European Competitiveness Fund продължават и през юни 2026 г. Това означава, че натискът върху правилата се упражнява в текущия етап на преговорите.

За българската индустрия въпросът е пряк. Дали страната ще осигури условия, при които средствата достигат до реални производства, или отново ще останат по-близо до най-силните икономики в ЕС.