Националният статистически институт провежда от април до юни 2026 г. национално изследване за използването на интернет и цифрови услуги от домакинствата в България. Паралелно последните данни на НСИ за бизнеса показват неравномерен напредък и трайно изоставане по част от ключовите показатели.

Основният въпрос вече не е кой има интернет. Въпросът е кой реално използва електронни услуги, онлайн търговия, cloud решения и Artificial Intelligence.

Какво измерва НСИ

Според НСИ анкетата за домакинствата се провежда във всички държави от EU по обща методология. Целта е резултатите да бъдат съпоставими и да покажат реалното разпространение на информационните и комуникационните технологии.

Изследването обхваща:

  • достъп до интернет у дома и извън дома;
  • използване на електронни административни услуги и електронна идентификация;
  • онлайн покупки;
  • дигитални умения;
  • защита на личните данни и поведение онлайн.

През 2025 г. НСИ е анкетирал 4 258 случайно избрани домакинства и 8 421 лица. От 2025 г. в изследването са включени и хора на възраст от 75 до 89 години. Това разширява картината за цифровата включеност.

Как изглежда България по последните данни

По официални данни на НСИ през 2025 г. 92,8% от домакинствата в България имат интернет у дома. 86,5% от хората на възраст 16 до 74 години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.

Разликите по населено място остават. В градовете домашният интернет достига 94,9% от домакинствата. В селата делът е 86,2%. Разликата е 8,7 процентни пункта.

НСИ отчита ръст и при по-възрастните. Делът на хората на възраст 65 до 74 години, които използват интернет редовно, е 59,7% през 2025 г. Година по-рано той е бил 48,6%.

Използването на по-сложни услуги остава по-ограничено:

  • 35,9% са използвали интернет за контакт с публични администрации или обществени услуги;
  • 51,2% са купували стоки или услуги онлайн за лични нужди;
  • 22,5% са използвали generative AI.

Какво показват данните за бизнеса

При предприятията свързаността е висока, но внедряването на цифрови системи е по-слабо. През 2025 г. 96,3% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети имат достъп до интернет.

По-дълбоката дигитализация обаче изостава:

  • 26,6% от фирмите използват ERP софтуер;
  • 11,9% използват CRM;
  • 6,8% работят с business intelligence софтуер.

Разликата по размер е значителна. 73,7% от големите компании използват ERP. При малките делът е 22,5%.

AI навлиза бавно

По данни на НСИ 8,5% от предприятията са използвали някаква форма на Artificial Intelligence през 2025 г. При големите компании делът достига 26,2%. В сектора „Информация и комуникации“ той е 42%.

Фирмите посочват няколко основни пречки:

  • 72,7% посочват липса на експертиза;
  • 55,7% отчитат твърде високи разходи;
  • 51,8% срещат несъвместимост със съществуващи системи;
  • 50,3% се опасяват от неясни правни последици.

Данните очертават по-голям проблем от свързаността. Натискът е върху уменията, инвестициите и реалното използване на технологии в администрацията, домакинствата и фирмите.

Защо това има значение

Тези данни имат пряко значение за публичните услуги, пазара на труда и конкурентоспособността. При общи европейски правила резултатите служат не само за статистика, а и за сравнение къде България изостава.

Ефектът е пряк и за гражданите. При по-слаби дигитални умения достъпът до електронни услуги, банкиране и онлайн търговия е по-труден. При по-бавно внедряване на софтуер, cloud и AI малките фирми губят ефективност и пазарни позиции.

Новото изследване на НСИ трябва да покаже дали страната наваксва реално, или отчита висока интернет свързаност без достатъчно дълбока цифрова промяна.