Оставката на Борислав Сарафов на 22 април 2026 г. насочи политическия натиск към Народното събрание. Там вече стои въпросът дали изборът на нов Висш съдебен съвет ще бъде ускорен. Именно нов състав трябва да проведе следващите ключови кадрови процедури, включително за главен прокурор.

Спорът вече не е само кой временно ръководи прокуратурата. Въпросът е кой орган ще има легитимност да избере следващите ръководители в съдебната власт. В центъра е и темата дали парламентът ще прекрати влиянието на съвет с изтекъл мандат.

Какво се промени след оставката

На 22 април 2026 г. Прокурорската колегия на ВСС реши да поиска съгласието на заместник главния прокурор Ваня Стефанова да бъде определена за временно изпълняващ функциите главен прокурор. Решението беше взето часове след като оставката на Сарафов стана публична, съобщи БТА.

Така непосредственият кадрови вакуум беше ограничен. Основният въпрос обаче остана нерешен. Той е кой ще проведе процедурата за избор на следващ титуляр на поста.

Защо ВСС е в центъра на спора

Основният проблем е изтеклият мандат на сегашния ВСС. Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви на 22 април 2026 г., че след оставката отговорността е в Народното събрание. По думите ѝ парламентът трябва с широк консенсус да реши въпроса с изтеклия мандат на съвета и да избере нов състав, предаде БТА.

Подобна позиция изрази и ГЕРБ. В партийна позиция, разпространена на 22 април 2026 г., формацията заяви, че новото Народно събрание трябва да започне работа незабавно, за да избере нов ВСС, който да гарантира прозрачен избор на главен прокурор, съобщи БТА.

От „Да, България“ Божидар Божанов определи оставката като първа стъпка. Той заяви, че реална промяна може да има след избор на нов ВСС и инспекторат. Така натискът за нов състав идва от различни политически посоки.

Какъв е правният натиск

Напрежението се засили след решение на Конституционния съд, което правителството разчете като основание да приеме, че правомощията на Сарафов са прекратени по силата на закона. На 8 април 2026 г. заместник-министърът на правосъдието Таня Радуловска заяви, че не е нужно той да бъде освобождаван, а Прокурорската колегия трябва да избере нов временно изпълняващ функциите главен прокурор, съобщи БТА.

Този спор постави под допълнителен натиск самия ВСС. Ако кадровият орган продължи да тълкува закона в разрез с позицията на изпълнителната власт и с мнения в юридическите среди, аргументите за бърза смяна на състава се засилват.

Какво прави парламентът

На 12 май 2026 г. парламентът прие на първо четене три законопроекта. Те са насочени към ограничаване на правомощията на ВСС с изтекъл мандат и към нови правила за избор на следващия състав.

Сред обсъжданите идеи са:

  • по-широк кръг номиниращи,
  • участие на професионални и академични среди,
  • по-строги изисквания към кандидатите.

Това показва, че мнозинството не разглежда случая само като смяна на едно име. Става дума за промяна на механизма, който определя ключовите назначения в съдебната власт.

Какво е заложено

  • кой ще избере следващия главен прокурор,
  • дали ВСС с изтекъл мандат ще продължи да взема кадрови решения,
  • дали управляващото мнозинство ще събере подкрепа за нов състав,
  • дали съдебната реформа ще стигне до реални назначения.

Ще има ли ускоряване

Натискът за ускоряване вече е видим. След оставката спорът се измести от статута на Сарафов към статута и правомощията на ВСС. Това свива пространството за политическо отлагане.

Дали ще има бърз избор зависи от подкрепата в пленарната зала и от готовността на партиите да се споразумеят по процедурата. При липса на такова съгласие рискът е старият съвет да остане фактор по-дълго.

Оставката на Сарафов прехвърли основния въпрос към парламента: кой ще подреди следващия ВСС и кой ще избере новия главен прокурор.

Ефектът излиза извън рамките на институционален спор. Решението за ВСС засяга разследванията, кадровите назначения и доверието, че следващите ключови решения в прокуратурата и съдилищата няма да бъдат взети от орган с отдавна изтекъл мандат.