Парламентът одобри на първо четене промени, които дават възможност на правителството да поеме нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро. Гласуването беше на 10 юни и последва повече от три часа дебати.

Според БТА текстовете засягат удължителния бюджет за 2026 г. Те не означават автоматично поемане на цялата сума. Те дават право на кабинета да търси финансиране за дефицита и за временни плащания, включително по проекти, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост.

Решението дава на правителството достъп до нов лимит за дълг, преди парламентът да е приел редовен бюджет за 2026 г.

Какво прие парламентът

Приетите на първо четене текстове позволяват на Министерския съвет да поеме нов дълг до 3,8 млрд. евро. Това е около 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт.

Според БТА и мотивите към проекта правителството посочва нужда от ликвидност заради очакван пик на плащанията през периода юни-август 2026 г. Бюджетната комисия одобри промените на 9 юни.

  • Нов дълг до 3,8 млрд. евро
  • Размер около 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт
  • Мотив на кабинета: ликвидност при пик на плащанията през юни-август 2026 г.
  • Статус: прието на първо четене

Защо темата предизвика политически спор

Спорът не е само за размера на дълга. Основният въпрос е защо държавата иска нов лимит за заем, докато все още няма приет редовен бюджет за 2026 г.

Опозицията постави въпрос за съответствието със Закона за публичните финанси. Според БТА в дебата бяха изразени позиции, че повишаването на тавана на дълга при удължителен бюджет влиза в противоречие със закона.

Управляващите защитиха предложението с аргумента, че става дума за лимит, а не за задължително ново разходване. В пленарната зала депутатът Стефан Белчев от ПБ заяви, че това дава оперативна гъвкавост на Министерството на финансите и възможност за по-добър момент за излизане на пазара.

Дебатът вече не е само технически. Той е спор за управлението на дефицита, закъснелия бюджет и политическата отговорност.

Какво означава това за публичните финанси

Темата засяга пряко бюджетните разходи, цената на финансирането и доверието във фискалната политика. При липса на редовен бюджет правителството търси буфер за плащанията.

Решението намалява краткосрочния риск за бюджетните разплащания, но засилва натиска върху кабинета да обясни забавянето на Бюджет 2026.

  • Дългът може да покрие дефицита и текущата ликвидност
  • Решението предхожда приемането на редовен бюджет за 2026 г.
  • Опозицията оспорва законността и политическата логика
  • Темата е важна и за доверието на инвеститорите към фискалната рамка

Според Министерството на финансите дългът на подсектор „Централно управление“ е достигнал 33,473 млрд. евро към края на първото тримесечие на 2026 г. Тези данни, цитирани от БТА, дават контекст на дебата за новото финансиране.

Какво следва

Законопроектът трябва да мине и на второ четене. Тогава се очаква спор по конкретните текстове.

Ако парламентът даде окончателно одобрение, кабинетът ще получи формално право да поеме нов дълг в рамките на този лимит преди окончателното приемане на Бюджет 2026.