Спорът за машинното гласуване отново е в центъра на парламента. В Народното събрание са внесени нови промени в Изборния кодекс. Те могат да разширят използването на машини на избори.

Темата засяга пряко начина на гласуване, отчитането на бюлетините и доверието в резултата. Според БТА част от партиите искат връщане на машинния вот като основен механизъм. Други защитават смесен модел или използване на оптични скенери.

  • Предложението за връщане на машинно гласуване като единствен процес беше обявено на 7 юли 2026 г.
  • Законопроектът за промени в Изборния кодекс е разпределен в парламента с разпореждане от 6 юли 2026 г.
  • Темата предизвика остри политически сблъсъци и протести през януари 2026 г.
Спорът не е само технически. Той е за правилата на вота, доверието в броенето и политическия контрол върху изборния процес.

Какво се предлага

Според информация на БТА, разпространена на 7 юли, партия „Прогресивна България“ предлага да се възстанови машинно гласуване без алтернатива с хартия, по модела от 2021 г.

Пакетът включва и други промени:

  • отпадане на многомандатния район „Чужбина“,
  • премахване на лимита от 20 секции в държави извън EU.

На сайта на Народното събрание е публикуван законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, заведен на 6 юли 2026 г. Това връща темата в законодателната процедура. Проектът може да влезе в комисии и в пленарната зала.

Защо спорът се връща

Машинният вот остава една от най-оспорваните теми в българската политика. Поддръжниците му казват, че така се намаляват недействителните бюлетини, грешките в протоколите и рискът от намеса при броенето.

Противниците посочват друг риск. Според тях системата може да създаде недоверие, технически проблеми и зависимост от администрацията и доставчиците.

През януари 2026 г. правната комисия обсъди идеи за 100% машинно гласуване. Паралелно бяха представени и други варианти, включително сканиращи устройства за хартиени бюлетини. Част от предложенията бяха отхвърлени. Други промениха правилата преди извънредния парламентарен вот.

Какви са действащите правила

След решения на Централната избирателна комисия за изборите за народни представители на 19 април 2026 г. машинно гласуване се произвеждаше във всички секции, с изключение на секции с под 300 избиратели, подвижни секции, секции в лечебни заведения и някои секции в чужбина.

Това означава, че България вече използва широко, но не пълно машинно гласуване. Новият спор е дали машините да станат доминиращият или единственият начин за гласуване в повече секции.

Какъв е залогът

Промяната има пряк ефект върху партиите, администрацията и избирателите. Ако парламентът върне по-масово машинно гласуване, предимство биха имали формациите, които твърдят, че ръчното отчитане увеличава риска от човешка намеса.

Натиск ще има и върху формациите, които защитават хартиения модел или повече резервни варианти в изборния ден. Спорът обаче излиза извън партийната тактика.

  • доверието в изборния резултат,
  • скоростта на обработка на протоколите,
  • броят на недействителните бюлетини,
  • рискът от нов политически спор след изборите.

Защо темата има обществен ефект

Поредна промяна в изборните правила преди следващ вот поставя под натиск предвидимостта на системата. Това засяга избирателите в страната и българските общности в чужбина. Въпросът е как ще гласуват и при какви условия.

AP съобщи на 14 януари 2026 г., че протестиращи в София са поставили честността на вота и отказа от по-широко машинно гласуване сред основните си искания. Това показва, че спорът има отражение извън парламента.

Следващият въпрос е дали новите текстове ще съберат мнозинство в комисия и в пленарната зала.

Какво следва

На този етап предложенията са внесени, а темата отново е активна в парламента. Не е ясно дали ще се стигне до бързо приемане.

Политическите позиции вече са очертани. За избирателите основният въпрос остава как ще бъде гарантиран вотът им.