Народното събрание направи първа стъпка към промяна на 72-часовото прокурорско задържане. На 22 май временната комисия по правни въпроси прие на първо четене три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Един от тях, внесен от Йордан Иванов и депутати от „Демократична България“, предвижда бърз съдебен контрол върху мярката.

Ако текстът бъде приет окончателно, постановлението на прокурора за задържане до 72 часа ще подлежи на незабавен съдебен преглед.

Спорът е дали парламентът ще въведе реален контрол върху една от най-критикуваните мерки в досъдебното производство.

Какво се предлага

Сега прокурорът може да разпореди задържане до 72 часа, за да осигури явяването на обвиняемия пред съда при искане за постоянен арест.

Предложената промяна цели бърз и ефективен съдебен контрол върху това постановление, според публикуваната от парламента информация.

Защо темата е важна

Мярката засяга правото на свобода преди съдът да се е произнесъл. Затова дебатът е не само правен, но и политически.

В предишни парламентарни дебати е посочвано, че 24-часовото полицейско задържане подлежи на обжалване, а 72-часовото прокурорско задържане не. Критиците твърдят, че в този период може да има натиск и арестът да се използва преди съдът да провери основанията.

Предложението премества първата проверка на законността по-близо до момента на задържането.

Какво е прието досега

На 22 май временната комисия по правни въпроси одобри на първо четене три проекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Информацията беше публикувана от БТА и на сайта на парламента.

Промяната не е окончателна. Предстоят гласуване в пленарна зала, срок за предложения между първо и второ четене и ново обсъждане на конкретните текстове.

Политическият залог

Темата идва на фона на по-широк спор за съдебната реформа. През май парламентът придвижи и други промени, свързани със съдебната власт, включително ограничения за Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат.

Вотът по 72-часовото задържане ще покаже дали мнозинството е готово да ограничи правомощие на прокуратурата, което от години е обект на критики.

Какво следва

  • Гласуване на първо четене в пленарна зала.
  • Предложения между първо и второ четене.
  • Финален вот по механизма за съдебен контрол.
  • Оценка дали текстовете реално ограничават прокурорската преценка.

Ключовият въпрос е дали съдебният контрол ще остане в окончателния текст. Именно това ще определи дали промяната е съществена или остава само на ниво първоначален политически сигнал.