Парламентът на 8 юли 2026 г. откри процедура за избор на председател на ДАНС, часове след като преизбра Антоан Гечев за втори мандат начело на Държавна агенция „Разузнаване“. Решението насочва политическия спор към ръководството на службата за вътрешна сигурност.

ДАНС работи по контраразузнаване, рискове за националната сигурност, чуждо влияние и вътрешни заплахи. Затова изборът на неин председател има пряко институционално значение.

Какво реши парламентът

Депутатите приеха процедурни правила за предлагане, изслушване и избор на председател на ДАНС. Кандидатът ще бъде изслушан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. След това изборът ще бъде гласуван в пленарната зала.

Решението беше взето в същия ден, в който парламентът преизбра Антоан Гечев за председател на Държавна агенция „Разузнаване“ за втори петгодишен мандат, считано от 17 юни 2026 г., съобщи БТА.

Кой е предложен

Правителството предложи на 30 юни 2026 г. Пламен Тончев отново да оглави ДАНС. По данни на БТА той е начело на агенцията от 26 май 2021 г. След това е бил избран за председател на Комисията по досиетата.

В момента ДАНС има временен ръководител. На 7 юли 2026 г. от „Демократична България“ внесоха искане за изслушване на изпълняващия длъжността председател Станчо Станев по спор, свързан със спряна проверка на складове за лекарства, съобщи БТА.

Защо постът е ключов

Председателят на ДАНС ръководи структура с достъп до класифицирана информация и правомощия в сферата на вътрешната сигурност. Решението за поста засяга пряко баланса между парламент, правителство и служби.

  • контрол върху чувствителна оперативна информация,
  • влияние върху сектора за сигурност,
  • сигнали към партньорите в EU и NATO за стабилност на институциите.

Как се стигна дотук

Процедурите за Държавна агенция „Разузнаване“ и ДАНС се развиват след законови промени, които прехвърлиха избора на ръководителите на няколко служби към парламента. Така решението вече зависи от мнозинството в Народното събрание, а не от назначение с указ.

Вотът за ръководството на службите се превръща в тест за това дали парламентарното мнозинство може да консолидира влияние върху външното разузнаване и вътрешната сигурност.

Гласуването за Антоан Гечев очерта и възможна линия на подкрепа. Според БТА зад него са застанали „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“, а „Демократична България“ е гласувала против. Ако същото мнозинство се запази, то може да осигури избор и за председателя на ДАНС.

Какво следва

След приемането на правилата предстои изслушване на кандидата в ресорната комисия. След това парламентът трябва да гласува избора в пленарната зала.

Предстоящият вот ще покаже дали новото парламентарно мнозинство може бързо да подреди ръководствата на двете ключови служби.