Парламентът решава дали България ще запази системата goAML за финансово разузнаване
Ратификацията ще определи дали ДАНС ще продължи да използва и поддържа системата на ООН за анализ на съмнителни финансови операции.
Народното събрание трябва да се произнесе дали България ще продължи да използва и поддържа системата goAML на ООН. Чрез нея ДАНС обработва данни за съмнителни финансови операции, изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
Споразумението е подписано на 11 февруари 2026 г. от Службата на ООН по наркотиците и престъпността и на 16 февруари 2026 г. от ДАНС.
Правителството е внесло предложението за ратификация след решение от 25 март 2026 г. На 15 юли Министерският съвет отново посочи споразумението сред международните договори, които трябва да бъдат одобрени от парламента. Това е посочено в дневния ред на Министерския съвет.
Какво представлява goAML
goAML не е самостоятелен орган и не взема решения вместо държавата. Това е защитена информационна система на ООН, предназначена за звената за финансово разузнаване.
Чрез нея се подават, съхраняват и анализират сигнали за подозрителни сделки. Системата позволява да се проследяват връзки между лица, компании, сметки и операции.
Тя може да подрежда сигналите според риска и да подпомага обмена на информация с други звена за финансово разузнаване. Функциите са описани в официалната информация на UNODC за goAML.
Кой контролира данните в България
Оперативният контрол върху данните и анализите остава в ДАНС, по-специално в дирекция „Финансово разузнаване“. Там се обработват уведомленията от задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
- Банките и платежните институции подават информация при съмнения за незаконни операции.
- Застрахователите, инвестиционните посредници и други финансови компании също попадат в обхвата на правилата.
- Някои нефинансови професии и бизнеси имат сходни задължения за докладване.
Парламентът не получава достъп до конкретни оперативни досиета чрез ратификацията. Неговата роля е да одобри международното споразумение, което осигурява продължаването на услугите и техническата поддръжка на системата.
Какво ще промени решението
При одобрение България ще запази достъпа до актуализации, техническа помощ и услуги от UNODC. Прекъсването на поддръжката би засегнало електронното подаване и обработката на сигнали от финансовия сектор.
Споразумението не създава нова агенция и не прехвърля контрола върху финансовите данни на ООН. То продължава използването на вече въведената в ДАНС система.
Правителството е посочило също, че текстът на споразумението няма да бъде обнародван в „Държавен вестник“. Това е съобщено от БТА.
Защо решението засяга бизнеса
Решението не засяга само ДАНС. То има пряк ефект върху организациите, които подават сигнали по правилата срещу изпирането на пари.
- банки и платежни оператори;
- застрахователи и инвестиционни посредници;
- счетоводители, търговци на ценности и други задължени лица.
Същинският въпрос е дали държавата ще използва натрупаните данни ефективно. goAML може да открива модели и връзки, но не замества проверките, прокуратурата или съда.
Системата може да покаже къде има риск. ДАНС и правоохранителните органи решават какви действия да последват.
Следващата стъпка
След парламентарното решение България трябва да приключи националната процедура по ратификация. Така ще бъде потвърдено продължаването на използването и поддръжката на goAML в ДАНС по споразумението, подписано през февруари 2026 г.
Източници
- Министерски съвет: Решение за продължаване на използването и поддръжката на goAML
- БТА: Правителството предлага ратификация на споразумението за goAML
- БТА: Министерският съвет разглежда ратификацията на споразумението за goAML
- UNODC: Услуги и функции на системата goAML
- UNODC: Официална информация за goAML