52-рото Народно събрание навлиза в първия си ключов законодателен тест. След избора на 24 постоянни комисии на 4 юни, вниманието се насочва към решения за нов държавен дълг, пазарен контрол и промени с пряк ефект върху бюджета, бизнеса и домакинствата.

Най-неотложният въпрос е предложението за промяна в удължителния бюджет. На 10 юни депутатите трябва да разгледат на първо четене текст, който позволява поемане на нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро.

Според аргументите на кабинета, средствата са необходими за разплащане на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост до края на август, както и за социални плащания и заплати в публичния сектор.

Първите решения на новия парламент са свързани с пари, цени и контрол върху пазара. Това са теми с пряк обществен ефект и висок политически риск.

Кои закони излизат напред

В парламентарния дневен ред вече са няколко пакета с различна тежест. Приоритет получават текстове, при които има срок, бюджетен натиск или силен обществен интерес.

  • Промени в удължителния бюджет за повишаване на тавана на дълга с до 3,8 млрд. евро.
  • Промени в Закона за защита на конкуренцията, внесени на 11 май 2026 г., насочени към нелоялни търговски практики и по-строг контрол по веригата на доставки.
  • Потребителски мерки, свързани с ограничаване на ценови злоупотреби.
  • Социални и образователни текстове, които са в парламентарната процедура, но към момента не изглеждат с по-висок приоритет от фискалните и пазарните теми.

Какво означава изборът на комисии

Изборът на комисии беше важна организационна стъпка. Той обаче не гарантира мнозинство по спорните закони. Решаващо остава кой подготвя докладите, кой определя темпото и кой осигурява гласовете в пленарната зала.

На 4 юни парламентът създаде 24 постоянни комисии. По данни на БНТ, „Прогресивна България“ оглавява 14 от тях. Това дава силна позиция при придвижването на законопроекти, особено в икономическите и секторните комисии.

Сред ключовите за първите седмици комисии са:

  • Комисията по бюджет и финанси.
  • Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия.
  • Комисията по труда, демографската и социалната политика.
  • Комисията по образованието и науката.

Именно в тези комисии ще се види дали управляващото мнозинство може да превръща политическите договорки в законодателни решения.

Първият голям вот е за дълга

Текстът за новия дълг премина през бюджетната комисия на 9 юни на първо четене. На 10 юни темата влиза в пленарната зала. Това го превръща в първия ясен тест за подкрепата към кабинета.

Спорът е по същество. Управляващите твърдят, че без този ресурс България рискува забавяне на плащания и затруднения по проекти от Плана за възстановяване и устойчивост. Опозицията оспорва предложението с аргумента, че липсва достатъчна яснота за конкретните проекти и за правната рамка на увеличение на дълга при удължителен бюджет.

Вотът за дълга ще покаже дали кабинетът може да събира мнозинство по решения с висока бюджетна цена.

Следващият спор е за цените и конкуренцията

След фискалния въпрос парламентът се насочва към темата за цените на храните и контрола върху пазара. На 11 май беше внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Парламентът го прие на първо четене на 13 май.

Промените разширяват обхвата на забранените нелоялни търговски практики. Предвижда се и електронен централен регистър за проследимост по веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти, както и на други стоки на едро до дистрибуцията към крайния потребител.

Темата е чувствителна заради прякото отражение върху разходите на домакинствата. Бързо придвижване на тези текстове би позволило на управляващите да покажат активност по въпроса с ценовия натиск. Забавяне би дало аргументи на опозицията, че мнозинството не контролира дневния ред.

Какво показва разпределението на силите

Комисиите дават предимство, но не и гаранция. Част от най-чувствителните закони ще изискват плаващи мнозинства и дисциплина в пленарната зала.

Според публичните данни от парламента, част от законопроектите за конкуренцията и потребителската защита вече са свързани с по-широка линия за ограничаване на ценови злоупотреби. Това означава повече натиск върху регулатори, търговски вериги и доставчици.

Най-вероятните теми за ускоряване са:

  • Финансиране и държавен дълг.
  • Плащания по Плана за възстановяване и устойчивост.
  • Антиинфлационни и пазарни мерки.
  • Текстове с пряка връзка към социални плащания.

Това са решенията, при които забавянето носи най-голям политически и бюджетен риск.

Какво следва

Началото на работата на новия парламент не е доминирано от кадрови спорове, а от решения за финанси, цени и регулации. Това са теми, по които ефектът се измерва бързо.

Първите гласувания ще покажат не само как е разпределена властта в комисиите, а дали в залата има устойчиво мнозинство за законите с най-голям обществен и финансов ефект.