Народното събрание прие на 29 май нов Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и възстанови Комисията за противодействие на корупцията, КПК. Решението идва няколко месеца след закриването на предишната структура. То поставя отново въпроса кой ще контролира орган с достъп до чувствителни проверки и разследвания.

Управляващото мнозинство представя промяната като условие за изпълнение на ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост. Критиците предупреждават за риск от политически натиск. Спорът засяга парламента, президента, съдебната власт и опозицията.

Законът връща антикорупционен орган с разследващи функции. Основният спор е дали новият модел ограничава политическото влияние, или само го преразпределя.

Какво прие парламентът

Законопроектът беше внесен от служебния Министерски съвет на 30 април. Временната комисия по правни въпроси го одобри на първо четене на 14 май, съобщи БТА. Пленарната зала го подкрепи на първо четене на 22 май. Окончателното гласуване беше на 29 май, според БНТ и информация на Народното събрание.

Новата КПК ще бъде петчленен независим орган. Членовете няма да се избират само от парламента. Те ще се определят от няколко институции.

  • един член се избира от Народното събрание
  • един се назначава от президента
  • един се избира от общото събрание на Върховния касационен съд
  • един се избира от общото събрание на Върховния административен съд
  • един се избира от Висшия адвокатски съвет

Мандатът е пет години. Комисията ще отчита дейността си пред парламента на всеки шест месеца. По публикуваните текстове и публично представения модел от Министерството на правосъдието, цитирано от БТА, органът ще съчетава превенция, проверки за конфликт на интереси и разследващи правомощия.

Защо темата има пряк политически и финансов ефект

КПК ще работи по случаи на корупция по високите етажи на властта. Това прави избора на членове ключов. Спорът е не само институционален. Той е и за влияние върху проверки, които могат да имат политически последици.

Темата е свързана и с европейско финансиране. Публичните обяснения около закона посочват, че без политически независим антикорупционен орган България не може да приключи важен ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост. В публични оценки сумата, обвързана с този етап, е посочвана в диапазон над 200 млн. евро. В част от публикациите се цитира и по-висока стойност.

Как се стигна дотук

През януари 2026 г. предишната антикорупционна комисия беше закрита. Част от функциите, активите, пасивите и документите бяха прехвърлени към други институции, включително към Сметната палата, според решение на Народното събрание.

Няколко месеца по-късно парламентът промени курса и възстанови комисията в нов формат. Управляващите твърдят, че старият модел е бил компрометиран и че новият ще е по-независим. Опозиционни представители и критици на закона заявяват, че орган с оперативни и разследващи функции може да се превърне в инструмент за натиск, ако липсват достатъчни гаранции за отчетност.

Какво следва

Следващият етап ще бъде изборът на членове. Именно той ще покаже дали новият модел може да ограничи партийното влияние. От скоростта на този процес зависи и дали управляващите ще могат да твърдят, че са изпълнили ключово условие пред Брюксел.

  • започва нова процедура по назначения в КПК
  • възстановява се орган с достъп до чувствителни антикорупционни проверки
  • нараства натискът за бърз резултат по ангажиментите към ЕС
  • при спорни назначения политическото напрежение може да се увеличи