Народното събрание отхвърли на 1 юли 2026 г. предложението на „Възраждане“ кабинетът да бъде задължен да прекрати 10-годишното споразумение за сътрудничество в сигурността между България и Украйна, подписано на 30 март 2026 г. в Киев.

Гласуването завърши с 10 гласа „за“, 160 „против“ и 14 „въздържал се“.

Вотът остави в сила споразумението с Киев и показа, че в парламента няма мнозинство за прекратяването му.
  • Предложението беше внесено от „Възраждане“.
  • Споразумението е със срок от поне 10 години.
  • Темата засяга военната помощ, отбранителната индустрия и сигурността в Черно море.

Какво реши парламентът

Проектът на „Възраждане“ предвиждаше Министерският съвет да предприеме действия за прекратяване на подписания в Киев документ.

Партията защити искането с аргумента, че такъв ангажимент не е трябвало да бъде поеман от служебно правителство без предварително решение на Народното събрание.

С отхвърлянето на проекта споразумението остава в сила. Според БТА депутати от други формации са се позовали и на решение на Конституционния съд, според което парламентът не следва да се намесва по този начин в правомощията на Министерския съвет.

Спорът по темата вече е блокирал работата на парламента. На 1 април 2026 г. извънредно заседание по същия въпрос беше прекратено поради липса на кворум след повече от час дебат, съобщи БТА.

Какво съдържа споразумението

Документът беше подписан на 30 март 2026 г. в Киев от премиера Андрей Гюров и президента Володимир Зеленски. Според БТА и официалното съобщение на украинското президентство срокът му е поне 10 години.

Той предвижда България да продължи военната помощ за Украйна и да развива сътрудничество в отбранителната индустрия.

  • съвместно производство на дронове и боеприпаси;
  • изграждане на производствени мощности в Украйна и България;
  • сътрудничество в разузнаването и киберсигурността;
  • мерки срещу hybrid threats и дезинформация;
  • акцент върху сигурността в Черно море и енергийните връзки.

Защо спорът е по-широк

Сблъсъкът е не само за Украйна. Той е и за това кой взема решенията по сигурността, служебният кабинет или парламентът.

Темата има и вътрешнополитически ефект. Опозицията я използва, за да атакува решенията на управляващите и начина, по който се поемат дългосрочни ангажименти.

Спорът засяга и икономически интереси. Става дума за евентуално разширяване на ролята на България в производството на боеприпаси и дронове, както и за позицията на страната по въпросите на Черно море, ЕС и NATO.

Какво следва

След вота от 1 юли 2026 г. непосредствена промяна няма. Споразумението продължава да действа.

Политическият спор обаче остава. Причината е, че темата съчетава войната в Украйна, правомощията на институциите и цената на дългосрочните ангажименти на България.