Народното събрание избра Пламен Веселинов Тодоров за свой представител в новата Комисия за противодействие на корупцията на 23 юли 2026 г. Той беше единственият кандидат и получи 124 гласа. Против гласуваха 71 депутати, съобщи Nova.bg.

Изборът премахва една от пречките пред сформирането на органа. Той обаче не означава, че комисията вече може да работи в пълен състав или да започне незабавни проверки.

Кой е Пламен Тодоров

Тодоров е роден през 1979 г. Той ръководи Агенцията за държавна финансова инспекция. Преди това е работил в Държавна агенция „Национална сигурност“ и в структури за финансов контрол.

По време на изслушването Тодоров постави акцент върху финансовия анализ, проследяването на паричните потоци, проверката на действителните собственици и връзките между свързани лица. Според информация на БТА той заяви, че разследванията трябва да се провеждат независимо и в координация с прокуратурата.

Комисията още не е напълно сформирана

Новият орган трябва да има петима членове. Законът разпределя местата между пет институции:

  • един член се избира от Народното събрание;
  • един се назначава от президента;
  • един се избира от общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд;
  • един се избира от общото събрание на съдиите от Върховния административен съд;
  • един се избира от Висшия адвокатски съвет.

Висшият адвокатски съвет вече избра Милен Шопов. Съдиите от Върховния административен съд избраха съдия Мариана Шотева.

За президентската квота държавният глава Илияна Йотова номинира следователя Павел Гайдаров.

Процедурата във Върховния касационен съд беше в ход на 23 юли. Според официалната информация на съда общото събрание е насрочено за тази дата. Допуснатият кандидат е Ивайло Йосифов Иванов.

Какви правомощия ще има органът

Законът определя комисията като независим специализиран държавен орган за превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. Тя ще има и разследващи функции.

  • мандатът на членовете е пет години;
  • председателството се сменя на ротационен принцип всяка година;
  • комисията наблюдава корупционни рискове;
  • разследва корупционни престъпления;
  • проверява информацията в докладите за несъответствие;
  • се отчита пред парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията на всеки шест месеца.

Какво се променя за властта

На този етап промяната е институционална, а не оперативна. Изборът на парламентарния представител е стъпка към създаването на органа. Той не доказва, че комисията ще започне проверки срещу министри, депутати или висши държавни служители.

Реалният тест ще започне след встъпването на петимата членове. Тогава ще стане ясно как комисията ще подбира конкретните случаи, как ще защитава информацията от разследванията и дали ще може да работи независимо от политически натиск.

Комисията ще има разследващи правомощия, но доверието към нея ще зависи от първите ѝ проверки, а не само от начина, по който е избран съставът ѝ.

Защо вотът предизвика спор

Пламен Тодоров беше подкрепен от управляващото мнозинство. Срещу кандидатурата му гласуваха депутати от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.

Критиките бяха свързани с независимостта му, професионалната му биография и отговорите му по конкретни казуси от работата на Агенцията за държавна финансова инспекция, съобщи Nova.bg.

Парламентът прие закона за новата комисия на 29 май 2026 г. Законът влезе в сила на 5 юни. Той постави кратък срок за приключване на процедурите по избора, но към 23 юли комисията все още не е напълно конституирана.

Парламентарният вот е начало на процедурата, а не начало на реалните проверки. Те могат да започнат след окончателното попълване на състава, встъпването в длъжност и приемането на първите решения на комисията.