Народното събрание избра Пламен Тодоров за член на Комисията за противодействие на корупцията на 23 юли 2026 г. Той беше единственият кандидат за парламентарната квота.

Решението получи подкрепа само от управляващата „Прогресивна България“ и веднага постави въпроса за независимостта на новия орган.

КПК започва работа с четирима определени членове. Парламентарният ѝ представител беше избран без междупартийна подкрепа.

124 гласа „за“, 71 „против“

За Тодоров гласуваха 124 депутати от „Прогресивна България“. Против бяха 71 народни представители от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.

Нямаше въздържали се. Парламентарната група на ДПС не участва в гласуването.

Според Българската телеграфна агенция изборът е преминал без междупартийна подкрепа. Новата КПК трябва да контролира действията на публичната власт и да разследва корупционни престъпления.

Кой е Пламен Тодоров

До избора си Тодоров ръководеше Агенцията за държавна финансова инспекция. Работил е в Националната служба „Сигурност“, Държавната агенция „Национална сигурност“ и АДФИ.

През юли Тодоров заяви, че работата на комисията трябва да се оценява по качеството на резултатите, а не по броя на проверките и разследванията.

Той постави акцент върху анализа на риска, финансовите потоци и принципа „следвай парите“. Това беше посочено и в материала на Българската телеграфна агенция за изслушването му в парламентарната комисия.

Опозицията постави въпроса за независимостта

„Демократична България“ отказа да подкрепи кандидатурата. Депутатът Димитър Найденов заяви, че Тодоров не е дал убедителни отговори за политическата си независимост.

Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов посочи и спор около достъпа до информация от АДФИ, свързана с проверки по казуса „Капитан Андреево“.

По думите му агенцията е отказвала данни, поискани във връзка с фирми, свързвани с Размиг Чакърян, известен като Ами. Тези твърдения са част от парламентарния дебат и не представляват установено нарушение от страна на Тодоров.

От управляващото мнозинство отговориха, че опозицията е можела да предложи собствен кандидат. Депутатът Димитър Балев заяви, че лично е номинирал Тодоров и че други парламентарни групи не са внесли алтернативна кандидатура. Това беше съобщено от Actualno.com.

Комисията все още не е напълно оформена

КПК трябва да има петима членове, избрани от различни институции. До 23 юли бяха определени:

  • Пламен Тодоров, избран от Народното събрание;
  • Павел Гайдаров, назначен от президента Илияна Йотова;
  • Мариана Шотева, избрана от Върховния административен съд;
  • Милен Шопов, избран от Висшия адвокатски съвет.

Съдия Ивайло Иванов беше единственият кандидат от квотата на Върховния касационен съд, но не получи необходимата подкрепа. За него гласуваха 25 от 56 съдии.

Така едно място остана свободно. Според Mediapool това удължава спора около процедурата, която започна без реално състезание за парламентарната квота.

Какво следва

КПК трябва да започне работа с четирима определени членове. Парламентарният представител на комисията няма подкрепа от опозиционните групи.

За гражданите последицата е пряка. Комисията ще проверява декларации за имущество и интереси, ще установява конфликти на интереси и ще участва в разследвания на корупционни престъпления.

Първите решения на комисията ще покажат дали политическият спор ще остане в парламента или ще се отрази на работата на институцията.