Справките на ГДБОП и ДАНС за полетите на Делян Пеевски са внесени в Народното събрание на 10 юли 2026 г. Документите обхващат 227 полета за осем години. В тях са посочени имена на пътници и данни от системата PNR за резервации на въздушни превози.

Публикуваната информация сама по себе си не доказва престъпление. Тя обаче разшири политическия спор. Въпросите вече са свързани не само с пътуванията на Пеевски, но и с контрола върху службите и достъпа до техните данни.

Какво съдържат документите

  • ГДБОП посочва общо 227 полета на Пеевски за осем години.
  • При 135 от пътуванията той е бил сам в самолета.
  • В справката фигурират около 80 лица, за които се твърди, че са пътували с него. В различни публични съобщения броят е посочен и като 81.
  • Посочени са маршрути до Дубай, Истанбул, Бодрум и Атина.
  • Част от информацията е извлечена от системата PNR. В документите е записано, че не всички авиокомпании са предоставяли пълни данни.

Сред обсъжданите имена е това на Десислава Атанасова. Според справките тя е посочена като съпътуваща с Пеевски по маршрут София-Дубай на 5 април 2024 г.

Атанасова представи документи, според които е пътувала по маршрут София-Истанбул-София. Това е един от примерите за разминаване, които предстои да бъдат изяснени.

Самата резервация не доказва, че човекът действително се е качил на самолета. В приложените данни има и записи, че посоченият пътник не е пътувал.

Две версии за една и съща справка

На 2 юли 2026 г. вътрешният министър Иван Демерджиев беше изслушан в парламента по повод данни за евентуална търговия с влияние и недекларирано пренасяне на пари през границата.

След внасянето на документите представители на ДПС заявиха, че част от изнесеното от министъра не съвпада със съдържанието на справките. Те посочиха случаи, при които лица са били записани като пътници, въпреки че публични данни ги поставят на друго място.

Калин Стоянов поиска прокуратурата да провери действията на МВР, ГДБОП и ДАНС. По думите му в рамките на една седмица са били изготвени различни версии на документи със същия регистрационен номер. Тези твърдения предстои да бъдат проверени.

Основният спор е за произхода и точността на данните, както и за законовото основание, на което службите са ги събирали и предоставили.

ДПС поиска проверка от прокуратурата

ДПС определи действията на МВР като нарушение на Конституцията. Според партията проверката засяга народен представител с имунитет.

Партията поиска прокуратурата да провери дали данни от системата PNR са били използвани неправомерно. В сигнала се твърди, че справките може да са използвани за политическа дискредитация.

В документа са посочени ръководители и служители на МВР, ГДБОП и ДАНС. Няма публична информация прокуратурата да се е произнесла по същество по тези твърдения.

Демерджиев защити законността на проверката. Той заяви, че службите са работили по постъпили сигнали и че парламентът трябва сам да оцени връзките между лицата в справката.

Спорът за службите

Политическият залог вече надхвърля спора за частните полети. Ако парламентът приеме, че данните са събрани чрез незаконно наблюдение, натискът ще се насочи към ръководствата на МВР, ГДБОП и ДАНС.

Ако проверката установи, че документите са точни и са събрани по законов ред, вниманието ще се насочи към финансовите връзки на пътуващите лица. Ще бъдат проверявани и евентуални контакти с бизнес структури, обществени поръчки или санкционирани лица.

Едната страна обвинява институциите в политическа употреба. Другата настоява, че парламентът трябва да получи достъп до информацията, за да провери отношенията около влиятелни фигури в държавата.

Какво следва

  • Прокуратурата трябва да прецени има ли данни за незаконно използване на резервационна информация.
  • Народното събрание може да поиска допълнителни документи и обяснения от МВР, ГДБОП и ДАНС.
  • Трябва да се изясни защо в различни публични съобщения се посочват различен брой пътници.
  • Необходимо е да се отделят реално извършените полети от анулираните или неизползваните резервации.

Докато тези въпроси останат без отговор, справката ще бъде едновременно предмет на парламентарен контрол и част от политическия спор за влиянието върху службите.